"Слънцеломи", Вида Делчева
издателство "Orange Books"
Като всеки друг жанр, фентъзито си има правила – и Вида Делчева ги спазва умело. Героите, сюжетът, световете, магията, добрите и злите същества, битките и любовта, всички съставки са смесени в правилната пропорция. Където трябва, има патос без прекаляване. Където му е мястото, някой пуска шега. Някъде в отвъдното Владимир Проп кима одобрително с бащинска усмивка – всички функции на вълшебната приказка са по местата си и тласкат историята напред и надолу към Долната земя, до пълна победа на доброто; плюс една малка открехната вратичка към възможното продължение.
В този чудесен дебютен роман действието се развива в България. Започва в софийския градски транспорт, през Народната библиотека "Свети свети Кирил и Методий", а после се пренася в живописните околности на старата столица Велико Търново, където се намира Горно Търново – твърдината на съвременните ни магьосници. Честно казано, в началото всички тези български имена се усещат леко странно, особено както са компилирани от имената на книжовници, боляри, герои от приказки и светии. Ириней Миладинов, Ангеларий Славен, Страхил Скален, Плама Смерчова, Свилена Севда, Владислав Парушев, Красимир Бързоев и компания се хвърлят в битки, кроят интриги, застрашават или защитават мирното немагическо население. По някое време погледът свиква, както и с общия стил на книгата. В началото той звучи наивно и прекомерно старателно, но тъй като е удържан до последния ред, читателят го приема и дори започва да му се радва. Ние с дислексията на котарака Румен свикнахме, значи нищо не може да ни се опре! Вида Делчева разказва с лекота, а отклоненията от основната сюжетна линия допълват общата атмосфера, обогатяват образите на героите и дори да забавят действието, никой не би възразил срещу това.
Препратките към историята и към съвременната политическа картина в България са уместни и умело вплетени в приказното действие. Идеологическата доктрина на магьосниците е конкретна, разумна и оправдана. Те "даваха обет още в началото на обучението си. Причината да съществуват, техният основен дълг бе да пазят света и човечеството от враждебни и разрушителни сили и стихии… Същото важеше и за заплахите в човешки облик – обезумелите магьосници, убийците, ренегатите, откачалките, доброволно приели демони в себе си…" Завръзката в "Слънцеломи" е фактът, че слънчевият магьосник Ангеларий полудява от огромната си власт и решава да пороби обикновените хора. Предателят трябва да бъде спрян и победен преди Еньовден, преди да източи силата на Дървото на живота. Залогът е висок, врагът – почти непобедим, а времето – кратко.
Героите на Вида Делчева са убедителни, повечето от тях имат своите слабости и водят трудни вътрешни битки със самите себе си. Емоционалните им преживявания обземат и читателя. Има много трогателни, вълнуващи сцени, например когато в навечерието на битка Страхил гледа приятелите си в кръчмата и си пожелава всички да останат живи и пак да се съберат; или пък когато се разкъсва между спомена за любовта си към Севда и необходимостта да я унищожи, защото тя се е превърнала в чудовище. Разказвачката се отнася със съчувствие дори и към най-нисшите и зли създания, които са имали лошия късмет да бъдат омагьосани от едни, за да бъдат избити от други. Тя показва как всяка сила, природна или фантастична, има своето място в света, и може да отнема живот, но и да го закриля, за да бъде запазен балансът.
Особено забавно звучат онези пасажи, в които съвременното и фолклорното се преплитат. "Плама използва липсата на караконджули наоколо и хвърли бърз поглед на телефона си." При това анахронизмите от този вид са съвсем обосновани логически.
През целия роман преминава нишката на родолюбието. Не само защото основната част от фантастичните същества са взети от фолклора на България, а магическите ритуали се опират на приказките и песните. Описанието на природата, на китните градове, дори на чудесата на подземния свят, преливат от радост и гордост. Това възхищение е показано и през погледа на двамата чуждоземци, Верити Едж и Джак Найт, които даже решават да останат в Търново за неопределено време – тя, за да работи при чудесни условия на труд, а той – за да изживее на спокойствие пенсионерските си години.
Наивност, невинност и свежест на повествованието, подплатени с широки проучвания и предадени със сладкодумието на роден разказвач – това прави дебютния роман на Вида Делчева интересен и приятен за четене не само за юношите, но и за всеки любител на фентъзи.
