Медия без
политическа реклама

Отиде си режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски

В продължение на повече от две десетилетия той бе част от творческия екип на театър „Българска армия“

Днес, 04:49
Николай Ламбрев-Михайловски
Николай Ламбрев-Михайловски

От този свят си отиде Николай Ламбрев-Михайловски – един от талантливите, неспокойни и новаторски мислещи режисьори в съвременния български театър, творец с ярко присъствие и разпознаваем почерк, оставил след себе си богато и разностранно художествено наследство. Това съобщиха от театър „Българска армия“, част от чието творческо семейство в продължение на повече от 20 години бе режисьорът. „Две десетилетия, в които сцената ни беше негов дом, а срещите му с актьорите, текстовете и публиката се превръщаха в многобройни театрални събития. Много са спектаклите, с които ще го помним, но още по-голяма е следата, която оставя в историята на нашия театър“, пишат колегите му.

Николай Ламбрев е роден на 13 декември 1953 г. в София. Завършил театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, започва професионалния си път с категоричен творчески почерк и неуморна потребност да изследва възможностите на сценичното изкуство. Работи в редица театри в страната, сред които драматичните театри в Пловдив, Добрич, Стара Загора и София, а постановките му се срещат с публиката на сцените на Народния театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“, Сатиричния театър и още много театрални институции.

В театър „Българска армия“ той реализира редица запомнящи се постановки, сред които „Четирите посоки на света“ от Петър Анастасов, „Лицева опора“ от Тибор Дюркович, „Щастлив случай“ от Славомир Мрожек, „Сватбата на Кречински“ от Александър В. Сухово-Кобилин, „Реквием за една монахиня“ от Уилям Фокнър, „Двубой“ от Иван Вазов, „Секс, наркотици и рокендрол“ от Ерик Богосян, „Романс за един идиот (Топаз)“ от Марсел Паньол, „Луна за несретници“ от Юджийн О'Нийл, „Величието и падението на Стефан Стамболов“ от Стефан Цанев, „Красива птичка с цвят зелен“ от Карло Гоци, „Хамлет (Трагичната история на Хамлет, принц Датски)“ от Уилям Шекспир, „Състояние на ума“ от Сам Шепърд, „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс, „Женитба“ от Николай Гогол, „Пикльото“ от Калин Илиев, „Едмънд“ от Дейвид Мамет, „Предградие“ от Ерик Богосян, „Евридика“ от Жан Ануй, „Метеор“ от Фридрих Дюренмат, „Огнено лице“ от Мариус фон Майенбург, „Без контрол“ от Дьорд Шпиро, „По-големият син“ от Александър Вампилов, „Тя – без любов и смърт“ от Едвард Радзински, „След дъжда“ от Ерджи Белбел, „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, „Бандитска опера“ по „Просешка опера“ от Джон Гей и „Стреляйте по артиста“ по „Лес“ на Александър Островски.

Особено място в тази творческа история заема „Секс, наркотици и рокендрол“ от Ерик Богосян. Поставен през 1993 г. под режисурата на Николай Ламбрев-Михайловски, спектакълът се превръща в едно от най-дълголетните театрални събития в България. Вече 34 години той продължава да среща публиката с провокативния свят на Богосян и да бъде част от репертоарната история на театър „Българска армия“. Това е рядко постижение, което само по себе си говори за силата на режисьорската концепция, за нейното сценично въздействие и за способността на един спектакъл да остане жив през поколения зрители, изтъкват от екипа на театъра.

"Бягащи странници" от Алексей Казанцев е един от ярките и запомнящи се спектакли на режисьора в Народия театър "Иван Вазов". Творческите търсения на Николай Ламбрев обаче не се ограничават единствено до драматичната сцена. Професионалната му биография включва над 130 театрални постановки, оперни и музикални спектакли. Работи с Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската държавна филхармония, Старозагорската и Пловдивската опера. Сред значимите му режисьорски работи са операта „Риголето“ от Верди, „Вграденият ангел“ от Шчедрин, „Вълшебната флейта“ от Моцарт и „Жана д'Арк на кладата“ по Клодел и Онегер. Автор е на повече от 90 театрални и оперни спектакли.

В телевизията оставя своя отпечатък като сценарист и режисьор на сериала „Църква за вълци“, както и като режисьор на документалните филми на БНТ „Между горната и долната земя“ и „Щом нищо не е ново“. За БНР създава над двадесет радиоспектакъла за програма „Христо Ботев“. Има и актьорски участия в българските филми „Момчето си отива“, „Петрол“ и „Мъжки истории“.

Николай Ламбрев е творец с широки артистични хоризонти и дълбок интерес към музиката, литературата и поезията. Автор е на книгите „Пясък“ и „Сенки на ангели“, в които откриваме още едно измерение на неговия чувствителен и търсещ творчески свят. Пише и публикува в периодичния печат, а през годините се посвещава и на преподавателската дейност в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където предава своя опит и знания по актьорско майсторство на следващите поколения театрални артисти.

Неговият професионален път е белязан от редица отличия, сред които награди от Съюза на артистите в България за режисура, признания от националните прегледи на българската драма и театър, наградата на град Пловдив за театрално творчество и първа награда на Министерството на отбраната за спектакъла „Законодателят“.

Николай Ламбрев-Михайловски остави след себе си не просто спектакли, а срещи, идеи, художествени предизвикателства и спомени, които продължават да живеят в хората, с които е работил, и в публиката, до която е достигнал.

„За театър „Българска армия“ загубата е дълбоко лична. Разделяме се с дългогодишен колега, съмишленик и творец, с когото споделяме значима част от своята сценична история. Благодарим ти, Ники, за годините, за смелите търсения, за спектаклите и за всичко, което остави на нашата сцена. Поклон пред паметта ти!“, завършват посланието си артистите от трупата на театър „Българска армия“.

Много колеги на талантливия режисьор изразяват съболезнования и споделят своите спомени за енго във Фейсбук. 

 

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата