Медия без
политическа реклама

Койна Русева дава гласа си на прочута масова убийца

Актрисата озвучава легендарната графиня Батори в аудиокнига

17 Окт. 2023
Сторител
Аудиокнигата е поредното произведение, вдъхновено от истинската история на Елизабет Батори.

С гласа на актрисата Койна Русева звучи аудиоверсията на книгата на Анна Леа „Кървава кралица“, посветена на историята на известната масова убийца графиня Елизабет (или Ержебет) Батори, съобщи БТА, позовавайки се на информация от „Сторител“.

„Кървава кралица“ е роман, базиран на реални събития от края на 16-и и началото на 17-и век. Авторът Анна Леа има опит и в създаването филми, телевизионни и аудиосериали, участвала е и в продукции на Би Би Си. По легендата за графиня Батори, според която Ержебет убивала млади девствени момичета и се къпела в кръвта им, за да си осигури вечна младост, Леа работи заедно с писателя и сценарист Матю Хол, носител на награда БАФТА.

Аудиокнигата „Кървава кралица“ излиза на осем езика, включително и на български.

Истинската Елизабет Батори (1560-1614) е унгарска графиня, произхождаща от една от най-старите и заможни аристократични фамилии в Трансилвания. Нейни роднини са кралят на Ржечпосполита Стефан Батори и граф Трузо, както и много други европейски благородници. На 15 години тя е омъжена за граф Ференц Надажди, герой от турския фронт, с когото се оттеглят в замъка Шейде, изолиран в полите на Карпатите. Раждат им се 4 деца. Граф Надажди е един от героите на Унгария, успял с храброст и бойни умения да удържи турската експанзия към северната част на страната. Докато той показва безпрецедентна смелост на бойното поле, отблъсквайки турците отново и отново на изходната им позиция при Мохач, съпругата му е сама в далечния си замък в Чахтице в днешна Словакия. Графът умира, когато тя е на 44 години.

Графинята е била добре образована и владеела свободно немски, гръцки и латински език. Но освен това тя демонстрирала и добри познания по отношение техниките за мъчения. Между 1602 и 1604 г. из кралството се разпространяват слухове за зверствата на Елизабет. През март 1610 г. граф Трузо разпорежда на двама нотариуси да съберат доказателства. На 30 декември 1610 г. той и хората му се промъкват в замъка Чахтице, където арестуват Елизабет Батори и четирима от нейните приближени, които са обвинени в съучастничество. В замъка намират мъртво момиче и друго, което умира. По-късно е открита ранена жена, също и други, които са заключени в подземията. Батори е поставена под домашен арест.

На 2 януари 1611 г. започва процесът срещу Елизабет Батори. Графинята и нейните помагачи са обвинени в изтезаване и убийството на стотици млади момичета между 1585 и 1610 г. Изслушани са множество показания, обвиняващи я в насилствена смърт на повече от 600 девойки от района, но без доказателства. Не е призована нито една от оцелелите жертви или техни роднини. Благодарение на аристократичния си произход Елизабет не е осъдена на смърт, а на доживотен затвор в кула на замъка Чахтице. Трима от четиримата й съучастници са екзекутирани. Елизабет Батори умира 4 години по-късно – на 54, вероятно вследствие на отравяне.

Според някои автори Елизабет Батори е била сурова жена, но престъпните й деяния са били силно преувеличени в духа на готическите приказки, като основната цел е била съвсем прозаична – отнемане и подялба на обширните й имоти в днешна Унгария и Словакия.

Легендата за Елизабет Батори е преразказана от братя Грим и до наши дни продължава да вдъхновява създаването на различни произведения на изкуството. Музикалният жанр хеви метъл й е посветил поне десетина композиции. Френско-американската актриса Жули Делпи изиграва ролята на Ержебет Батори в известния филм „Графинята“, който сама режисира и продуцира. Той е удостоен с наградата за най-добра режисура на Фестивала на романтичното кино в Кабург, Франция, през 2010 г.