Страните от Европейското икономическо пространство и Швейцария са инвестирали почти 200 млрд. евро в своята екосистема от електрически превозни средства (EV). Това сочат последните данни независимата организация за транспортни изследвания New Automotive, цитирани от "Ройтерс".
Инвестициите са били с фокус главно върху веригата за доставки на батерии, като досега са вложени общо 109 млрд. евро, най-вече заради амбицията Европа да да оспори китайския монопол. През 2025 г. Китай е изработил над 80% от всички произведени през 2025 г. батерии, включително и използваните извън EV, съобщи по-рано тази година Международната агенция по енергетика (IEA).
„Европа сега произвежда батерии за приблизително едно на всеки три електрически превозни средства, продавани на нейния пазар. А обявеният капацитет може да задоволи бъдещото търсене, ако бъде използван напълно“, отбелязва към доклада си New Automotive.
Други 60 млрд. евро ЕС е инвестирал в производство на самите EV. Парите са били най-вече за преобразуване на стари автомобилни заводи и за инсталиране на нови съоръжения само за електрически превозни средства.
Инвестициите в зарядна инфраструктура - внедряване на обществени зарядни станции, обхващат между 23 и 46 млрд. евро. В цяла Европа вече са разположени над 1 млн. станции, като други 3,5 млрд. евро са отишли за изработването на тази инфраструктура.
„Всички тези инвестиции подкрепят над 150 000 работни места, като се очаква разкриване на още 300 000, ако всички обявени проекти бъдат напълно реализирани“, казва Крис Херон, генерален секретар на кампанията E-Mobility Europe в отделно изявление към доклада.
Изследването на New Automotive обаче показва и диспропорции на национално ниво. Така например, големият автопроизводител Германия е дал почти 1/4 от всички инвестиции. Другите основни инвеститори са били Франция и Испания.
През декември 2025 г. Европейската комисия представи плана си за премахване на ефективната забрана за продажба в ЕС на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. Тази стъпка дойде след натиск от автоиндустрията и това бе най-голямото отстъпление на Евросъюза от зелените му политики през последните години.
Крис Херон специално изтъква, че Германия, Италия и страните от Централна и Източна Европа официално са се противопоставили на забраната за превозни средства с ДВГ от 2035 г., макар над половината от инвестициите в EV да са концентрирани именно там.
