Годишният доклад на омбудсмана, който обикновено се приема без дискусия от депутатите, сега стана повод за политическа престрелка – както и всяка друга тема, която в последно време се разглежда от парламента.

Докладът беше представен от парламентарната трибуна лично от омбудсмана Диана Ковачева. Тя посочи, че 38 процента от жалбите, които е получила през 2019 г., са били насочени към държавни органи и техните администрации. 44 процента пък са срещу ВиК операторите, топлофикациите, електроснабдителните дружества, мобилните оператори, частните съдебни изпълнители, фирмите за бързи кредити, колекторските фирми. Изключително бързо трябва да бъдат приети защитни мерки в полза на гражданите от събирачите на дългове, включително и закон за частния фалит, препоръча Ковачева.

В областта на потребителските услуги хората недоволстват най-много от доставчиците на вода заради прекъсвания във водоснабдяването, лошо качество на водата и др. Омбудманът призова депутатите да заложат законов механизъм, чрез който гражданите да могат да протестират цената на водата, когато качеството й не отговаря на изискванията.

Проблеми продължават да изобилстват и в топлоподаването. „Тази година достигнахме върха с хаоса в изравнителните сметки, очакванията на хората за намалени сметки след драстичното намаляване на цената на газа, хаосът с фактурите, в които информацията е в абсолютно насипен вид и от която хората не могат да се информират, защото е подвеждаща и неразбираема”, изтъкна Ковачева.

По отношение на социалните и трудовите права остава висящ въпросът за преизчисляването на пенсиите. Омбудсманът посочи, че минималната пенсия от 250 лв. следва да бъде изравнена поне с прага на бедност, който е 363 лв.

Остър проблем остава домашното насилие, жертви на което стават най-вече жени. По време на пандемията това е довело до смъртта на 9 жени, напомни омбудсманът. Тя предложи личните лекари да бъдат задължени да докладват, когато имат информация за насилие у дома, както и насилниците да бъдат подлагани на задължителна терапия.

В подкрепа на доклада й гласуваха 152 депутати, против нямаше, а само един се въздържа.

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СПОР

Изказванията по доклада бяха не толкова по същество, колкото политически.

Депутатът от БСП Георги Гьоков например се фокусира върху председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Той я упрекна, че е разпределила доклада на Ковачева за разглеждане само на една парламентарна комисия. Караянчева му напомни, че докладът е постъпил по време на извънредното положение. Тогава се въведе обсъждане само в една комисия, за да се спести излишното струпване на хора.

Петър Петров от „Обединени патриоти” пък упрекна левите депутати, че умишлено не спазват задължението да носят защитни маски в пленарната зала. „Правят го демонстративно, защото техният президент им даде сигнала за това, че правителството и неговата политика спрямо COVID-19 е глупава работа”, обяви Петров. По обсъжданата тема той се фокусира върху правата на децата с увреждания: „Няколко кресливи жени се представят като представители на хората с увреждания и продължават да разиграват различни етюди. Това е абсолютно във вреда на хората с увреждания”, каза депутатът. Той спомена bTV като “Божков ТВ”, а накрая заговори и за жените с мюсюлманско вероизповедание, които не знаели български език, и поиска от омбудсмана „специално да се занимае с правата и свободите” им.

Това веднага предизвика реакция от страна на ДПС. „Допуснахте обидни квалификации срещу обществени групи, срещу медии и журналисти, срещу етническа група. Недостойно е в това Народно събрание да бъдете толерантна към подобен тон”, обърна се депутатът от движението към Цвета Караянчева. „Направих забележка”, оправда се Караянчева.