Въпреки че вече похарчи около половин милион лева за монтажа на 22 станции за контрол на качеството на въздуха, и догодина Столична община няма да направи така, че колкото се може повече райони на София да разполагат с лицензирана станция, чийто данни да се признават официално и въз основа на тях гражданите да имат право да изискват по-решителни действия от страна на администрацията. Това става ясно от отговори на кмета Йорданка Фандъкова на въпроси на общинския съветник от БСП Калоян Паргов относно плановете за 22-те общински пункта за мониторинг на въздуха. Макар в питането да фигурира директен въпрос дали общината предвижда "ускорена процедура за привеждане на работата на 22 сензорни станции в съответствие с европейското и националното законодателство", в типичния си стил Фандъкова избягва конкретен и точен отговор. Все пак между редовете се чете, че и през 2021 г. София ще разчита само на 5-те лицензирани станции на Изпълнителната агенция по околната среда, намиращи се "Младост", "Дружба", "Надежда", "Хиподрума" и на сградата на ИАОС в "Павлово". Информация от тях се качва на сайта на София - https://air.sofia.bg.

Практиката показва, че обикновено тези станции дават по-щадящи данни за нивата на ФПЧ10 в сравнение с т.нар. гражданска мрежа - https://airsofia.info/, която разполага със стотици датчици. Техните показания също не се признават от "Московска" 33 в случаите, в които общината реши да предприеме действия по т.нар. от самата нея "Механизъм с оперативни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха". Сред малкото смислени инициативи в него е т.нар. зелен билет, с които столичани могат да ползват градския транспорт срещу 1 лв. за цял ден в периоди с превишение на допустимите нива на прах. От 17 декември т.г. критериите за въвеждането на такъв билет са облечени и вече предвиждат такъв да се въвежда при 3-кратно, а не при 4-кратно надвишаване на допустимите нива на ФПЧ 10 - над 150 микрограма на куб.м. вместо до 50 мкг. (доскоро зелен билет се въвеждаше след 200 мкг.на куб.м).

Превишението трябва да е регистрирано на най-малко 2 от въпросните станции средно за 24 часа. Ако местата за измерване на мръсния въздух бяха повече от 5-те на ИАОС, почти сигурно Столична община щеше да бъде принудена да пуска зелен билет по-често, отколкото го прави в момента. За последно билет от 1 лв. в София имаше на 20 декември м.г., въпреки че оттогава досега столицата на България многократно влезе в класацията за градовете с най-отровен въздух на планетата, като през ноември т.г. дори я оглави.

Общинската мрежа от 22  станции бе открита на 27 декември м.г. Адресът й е https://platform.airthings-project.com/. При представянето стана ясно, че за нея са платени над 400 000 лв. по европроект. Видя се и че въпреки дългото обмисляне сензорите са поставени на такива места, че да избегнат едно от най-натоварените места в София - "Орлов мост". Станции няма и в райони, в които се наблюдават комбинирани фактори за замърсяване - например ж.к. "Левски", "Христо Смирненски", части от "Подуяне", "Възраждане", "Захарна фабрика", "Красна поляна" и т.н. На много от тези места въздухът се замърсява и от отоплението с печки на твърдо гориво, и от автомобилния трафик. Пак при откриването на системата се разбра и че чиновниците ще събират и анализират данни от новите станции в продължение на 1 година, преди да решат дали да считат информацията от тях за официална. Вече е ясно и че през 2021 г. данните от тези станции ще продължат да са само "за сведение".  

За Коледа

Представители на екологичната организация "Грийнпийс" връчиха  преспапие с мръсен софийски въздух на кмета на града Йорданка Фандъкова като подарък за Коледа. Преспапието беше придружено със седем искания за решаване на проблема с мръсния въздух, подкрепени от близо 5000 граждани, съобщи Бгнес. Сред тях е желанието на екоактивистите да се използват възобновяеми източници на енергия. „Днес сме пред Столична община да предадем подаръка, който сме подготвили за г-жа Фандъкова. Той е символ на ситуацията, която имаме в момента и проблем, който имаме със замърсяването на въздуха. Иска ни се това да не е бъдещето на града и хората и жителите на града да не продължават да виждат това което дишат“, заяви Миглена Антонова от организацията.

Фандъкова прие "подаръка" лично, придружена от зам.кмета по екологията Десислава Билева. Кметът покани представителите на "Грийнпийс" на среща в първите дни на 2021 година. Тя коментира, че споделя исканията на екоактивистите. "Имаме действия по някои от тях, имаме нужда и от помощ по някои от тях. Вие акцентирате на ВЕИ-тата, нещо което напълно споделям. Ние вече възложихме предпроектно проучване на две големи общински сгради за слънчеви панели – това е голямата инсталация за отпадъци и Зоопарка. Като създаваме и енергиен център, който да обследва всички общински сгради – детски градини, училища, ние имаме над 600 общински сгради, така че постепенно да може да реализираме, това което вие предлагате“, обяви тя.

По отношение на другото им искане за промяна на начина на отопление, Фандъкова заяви, че общината трябва да даде възможности на хората, преди да иска от тях. "Имаме нужда от още повече подкрепа за убеждаване на хората. Имаме идея за активизиране на комуникацията с хората и тук мисля, че може много да ни помогнете“, коментира кметът.