Управляващите ще номинират отново Венцислав Караджов за председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която стана особено известна покрай поредния голям скандал в държавата "НАП-лийкс". Пред "Сега" депутати от мнозинството коментираха, че правителството, което предлага кандидати за членове на комисията, е много доволно от работата на Караджов и затова ще го издигне за втори мандат. Другият мотив на ГЕРБ за подкрепата към него бил, че той е зам.-шеф и на Европейския комитет, който се занимава със сигурността на личните данни. 

Комисията, която се състои от петима членове, всъщност работи вече над половин година с изтекъл мандат. Председателят й бе избран през април 2014 г. Депутати коментираха пред "Сега", че е било редно съставът да бъде обновен още през септември, веднага след лятната ваканция, и че не е ясно защо има такова забавяне.

Неправителствени организации още от пролетта напомнят на премиера Бойко Борисов, че трябва да има прозрачна и конкурентна процедура за избор на членове на КЗЛД с обществено обсъждане. Засега процедура няма. 

А въпреки огромното закъснение изборът вероятно ще се остави за догодина, защото управляващите са заети с по-важни дела - данъчните закони, държавния бюджет и избора на нов шеф на друга ключова комисия - антикорупционната. 

Преди местните избори самият Караджов изрази пред "Сега" желание да остане на шефския пост. Като пример за добре свършена работа той даде наложената глоба от 5.1 млн. лв. за безпрецедентния теч на лична информация на над 5 млн. български граждани от базите данни на НАП. НАП обжалва наказанието.    

Преди "НАП-лийкс" комисията влезе в новините в началото на годината заради скандални промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), внесени от правителството, които увеличиха правомощията й, вкл. и за намеса в работата на медиите. Приетите регулации позволиха на комисията да наблюдава медиите и да ги глобява солено, ако "прецени", че те  нарушават правилата за опазване на личните данни. Медии и неправителствени организации остро възразиха, че с новите правила се нарушава "свободата на словото" и се налага цензура.

ВМЕСТО ЦЕНЗУРА

Преди десетина дни Конституционният съд (КС)  обяви за противоконституционни законовите промени, които въведоха 10 критерия за преценяване дали медиите пазят баланс между правото на информация и защитата на личните данни в материалите си. Спорните разпоредби бяха атакувани в КС от депутати от БСП. Те смятат, че критериите са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава риск за прекалено широко, дори произволно тълкуване на закона.