- Другите жени влязоха във вестниците! - казах над страницата с международните новини.

Моята подскочи, сякаш бях тръгнал да й дупча ушите за нови обеци с къртача, но трийсет години са си трийсет години - не застраши нито за миг процесите и явленията в тигана. След като се приземи обратно в чехлите си, тя ме погледна заинтригувано:

- Току-що подобри личния си рекорд за дължина на реплика към мен, задържал се цели единайсет години! Ще сложа и сиренце в миш-маша!

В съзнанието ми за миг изплува онзи незабравим 6 ноември и "Тичай за още сол!", а тя отиде при хладилника. Подпяваше си! Аз също бях изведен от орбитата на делника и не виждах причина да го крия. Продължих:

- Руска жена е арестувана насред Вашингтон по подозрение, че се е занимавала с шпионаж и агентурна дейност! Теб никога нямаше да те хванат, защото никога не биха те заподозрели!

Тя пак ме погледна, замислено - вероятно преценяваше дали не съм подобрил още някакъв рекорд. Дребнотемие! А времето тече! Така й казах:

- Докато ти се мотаеш тук, хората какви кариери направиха в международния шпионаж!

Тя попита:

- Кои хора имаш предвид - онзи отровения или тази, дето търка наровете в американския арест?

Нямаше как да не отговоря, защото тя разполагаше с уличаващ документ, подписан от мен в състояние на афект преди 30 години в ритуалната зала на културен дом "Лиляна Димитрова" (днес "Средец"):

- Добре бе, ти няма ли да наложиш за нула време чуждо влияние върху политиката на САЩ с твоите лозови сърмички? Ами кюфтетата? Само те са достатъчни Тръмп да лази в краката ти!

- Той е милиардер! - възрази тя - Храни се в най-луксозните ресторанти!

- Където не знаят, че преди да се сложи на скарата, кюфтето трябва да се плеска с намокрени с оцет длани!

- Знаят те, знаят...

- Нищо не знаят! Средновековие! Не го ли виждаш Тръмп какъв гладен вид има?!

- Бая снажен си е...

- Това е на нервна почва! Хак му е като си е взел млада жена! Знае ли ти Меланито кога кой зеленчук да сложи в гювеча, та да се получи онзи шедьовър, заради който навремето Чърчил се пропи от завист? - огледах я с искрено, обосновано възхищение. - Абе ти едни яйца по панагюрски да му направиш, и Тръмп ще е вечно твой! И тогава ще ме изтеглиш и мен зад океана!

Тя имитира замисляне, тръсна глава:

- Глупости!...

- Не са глупости! - прекъснах я мощно. - Виж я неговата, кльощавата! Познае ли твоя талант, Тръмп веднага ще я натири в Гуантанамо, помни ми думата, докато си стягаш багажа!

Тя пак подскочи, подобрявайки личния си рекорд с цял сантиметър:

- Аз?! Докато ти тук мързелуваш?! Не, ти ще си стегнеш багажа!

- Ама аз нямам твоите разнообразни таланти!

- Как?! Я помисли по-добре!

Тя превключи котлона на най-силното и миш-машът страдалчески заклокочи. Това веднага отключи в мен невероятен интелект:

- Имам таланти, разбира се! Цял живот съм се готвил!

- Само за пиене мислиш! - сряза ме тя. - Държавни глави ще целуваш ли? Ще ги тупаш ли по главите? А зевзешко душене насред съмит ще правиш ли?

Загърчих се мъченически:

- Ще ти кажа, само намали котлона!

- Първо кажи!

- Гад ме е да целувам мъже! Колкото до другото, ще внеса свежа струя! Ще ги плескам зад врата! Навремето баща ми така ме възпитаваше, сега аз ще ги направя образцови политици! А ти махни миш-маша от котлона!

С вид на кралица тя изключи котлона, подложи дъската за хляб и пльосна отгоре тигана.

- Яж! А аз отивам в Америка.

Излезе. Оказа се, че е била до съседката, но известно време живях с надежда.