Българските ученици се представят устойчиво зле при четенето с разбиране, спадът им през 2018 г. по математика е сериозен, а в природните науки стремглаво надолу.  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви резултатите от поредния етап на Програмата за международно оценяване на учениците - PISA, проведен през 2018 г. с участието на повече от половин милион 15-16-годишни ученици от 79 държави и региона от цял свят. У нас резултатите бяха представени в просветното министерство.

Средният резултат на българските ученици по четене е 420  точки. По математиката постижението на родните деветокласници е 436 точки, а по природни науки - 424 точки. Средното равнище на изследваните ученици от 79-те страни по математика - 436 т., а по природни науки - 489. Едва 2 % от българските деветокласници разбират дълги и сложни текстове. Най-големият спад е в природните науки.

През 2015 г. по четене българските ученици имаха 432 т., което е с 61 точки по-малко от останалите държави от ОИСР, чийто резултат бе средно 493 точки. През 2012 г. по четене учениците ни имаха 436 т. Положението бе същото е по математика - 441 точки през 2015 г. при 490 т. средно за ОИСР. По природни науки българските ученици постигнаха средно 446 т. през 2015 г., колкото и през 2012 г.

В общото класиране в теста за четене най-добре се справят учениците от Китай и Сингапур. Сред страните членки на ОИСР това са деветокласниците от Естония, Канада, Финландия и Ирландия. В изследването за математика 16% от китайските ученици и 13.8% от сингапурските покриват най-високото ниво на PISA - 6-то. На това ниво са само 2.4% от учениците от страните-членки на ОИСР. По природни науки резултатите на Китай, Сингапур, Естония и Макао минават 95 % на справяне. 

PISA е най-мащабното и представително международно оценяване на учениците, измерващо на всеки три години знанията и уменията на 15-16-годишните в три области: четене, математика и природни науки. На всеки етап програмата се фокусира върху една от трите области, като другите две присъстват с по-малък брой тестови задачи. Освен тях, към всеки етап се добавя нов, иновативен компонент. През 2012 г. например това са уменията за решаване на проблеми, а през 2015 - уменията за решаване на проблеми в сътрудничество.

България се включва в PISA от самото начало през 2000 г. и участва във всички етапи на програмата с изключение на PISA 2003. За пръв път през 2015 г. използваните дотогава тестови книжки на хартиен носител се заменят с компютърно базиран тест, като в повечето държави, в това число и в България, изследването се провежда изцяло в електронен формат. През 2018 г. българските ученици за пръв път участват и в още един модул на PISA - финансова грамотност, като резултатите от него ще бъдат представени през 2020 г.

Целта на PISA е да покаже доколко учениците в края на задължителното училищно образование са усвоили знанията и уменията, които са ключови за тяхната бъдеща реализация в конкурентна среда. За разлика от други изследвания, при които обект на оценяването е степента на усвояване на дадено учебно съдържание, PISA оценява способността на учениците да прилагат формираните в училище компетентности в реален житейски контекст.

Инструментариумът на изследването е изготвен така, че да определи дали училището подготвя учениците, т.е. формира необходимите знания, умения, нагласи, ценности и др., които им позволяват да се справят с реални задачи и проблеми. Използването на тест и въпросници позволява да се измерят знанията, уменията и компетентностите на учениците, да се проучат техните нагласи, ценности, отношението им към учебния процес, стратегиите за учене и т.н.

Резултатите се анализират в контекста на факторите, които оказват най-силно влияние върху тях: семейната среда и училището. От друга страна, събраните данни позволяват да се определят характеристиките на ефективните образователни системи и факторите, които в най-голяма степен допринасят за подобряването на качеството на учебния процес.

Анализите на резултатите от изследването досега показват, че не е задължително една държава да бъде богата, за да осигурява качествено образование на учениците. Образователните системи са ефективни в общества, които определят образованието като свой основен приоритет и вярват, че всички ученици имат потенциал да постигнат високи резултати; които ценят професията на учителите и инвестират в тяхната професионална подготовка и развитие.