НАЙ-ВАЖНОТО ИЗКУСТВО

Покровителят на изкуствата** и натовски президент Румен Радев се погрижи за сигурността на преследвания от руските служби агент и журналист Христо Грозев. 

Така Радев запушва устата на критиците си, че ужким е матрьошка, мурзилка, решетник и троянски катър - кръстоска между атлантическа кобила, евразийски жребец и гръцко коварство. 

"Не всичко е еднозначно, има много гледни точки, аз съм за мир и ще дам закрила на Христо Грозев, при когото също нещата не са еднозначни, но аз го уважавам като български гражданин и човек, който може да борави с информация. Към него има известни въпросителни като издател и журналист, но Путин му иска главата, не защото има претенции към вестникарските дела и документи на Грозев" - обективен е нетакужоднозначникът* Радев. 

Президентът разглеждал различни възможности каква защита да предостави на Грозев. 

Да го даде на Бюрото за защита на свидетели, това е рисковано, защото службата е малко обременена от времето, в което изпълняваше функции на лична охрана на Главния прокурор. Грозев е такъв човек, че да го пуснеш в близост до служба, пълна до капаците с чувствителна информация, означава да си сложиш таралеж в гащите. Кой знае какви сведения ще събере от тия момчета охранители, видели покрай Гешев какво ли не! 

Така съветниците на Радев отклонили тази идея и го насочили да помисли за изкуствата, които напоследък президентът покровителства - театър, кино и чиклит. 

Тогава Радев се сетил, че най-добре може да прикрие Грозев, като го уреди в българските актьорски среди - само че не в Народния театър, който става културно крило на ДПС, не и при Максим Генчев, който е нещо като Никита Михалков във версия за Женския пазар.

При Максим Генчев не е добре да се бута Грозев, защото средата покрай него е твърде путиноидна и освен това там има една съвършена Сара-Теодора, до която не бива да се доближават съмнителни хора; стига ѝ, че се излага в зората на кариерата си да играе в агресивните халтури на МГ. 

В другия лагер - при Тео Ушев, също има огромни рискове някой да гледа филмите му и Грозев да се освети, казано на операторски и оперативен език. 

Така Радев стигнал до решението-оптимум - да потопи Христо Грозев в блатото на анонимното българско кино, способно да произведе най-негледаемия продукт на света, който дори роднините на артистите не гледат, а критериите за финансиране са по-мътни от шпионски роман, там и Грозев ще се залута като къртица в наводнени галерии. По формулата "бюджет има, кино няма" се получава идеалното прикритие за всеки човешки елемент, издирван от агресивна вражеска държава.

Voilà! 

Радев бил много доволен от идеята си и потърсил връзка с Грозев, за да му отправи неустоимото предложение. 

"Неслучайно Ленин е казал, че от всички изкуства за нас най-важно е киното!"** - казал Радев на Грозев. 

Грозев казал: "Ще видим..."

_______

* Нетакужоднозначник - руски термин за хората, които не вярват на официалната пропаганда, но все пак си имат едно наум, че "май има нещо, нещата не са елементарни, не так уж однозначно".

** Според спомените на първия съветски просветен министър (народен комисар) Луначарски за беседата му с Ленин за киноизкуството, Владимир Илич казал на наркома: "Вие сте известен у нас като покровител на изкуствата, затуй трябва твърдо да помните, че от всички изкуства за нас най-важно се явява киното".