Прекратяване на огъня до постигане на всеобхватно споразумение за мир е изключено. Украйна трябва да изведе войските си от целите Донецка и Луганска области, а Русия ще замрази линията на фронта в Херсонска и Запорожка области. Москва е готова да върне на Украйна неголеми части от окупирани територии в Сумска и Харковска области. Международната общност трябва да признае суверенитета на Русия над Крим. Украйна няма да влиза в НАТО, но се допускат алтернативни гаранции за сигурност. Руският език трябва да бъде обявен за официален в Украйна, а Руската православна църква трябва да действа свободно. Западът трябва да свали поне част от санкциите срещу Русия.
Това са условията, поставени от руския президент Владимир Путин за край на войната му срещу Украйна по време на срещата му в Аляска с американския президент Доналд Тръмп, пише Reuters, позовавайки се на свои източници.
Условията в по-голямата си част не са нови и са абсолютно неприемливи за Украйна, защото биха означавали нейната фактическа капитулация, и според много коментатори именно затова Путин ги поставя. Единственото условие, от което Путин е отстъпил, е т.нар. денацификация на Украйна, под която той разбира смяната на украинския президент Володимир Зеленски с проруско управление. Ако обаче Зеленски приеме тези условия, той ще бъде принуден сам да подаде оставка, защото настроенията в украинското общество и армия не са за подобен мир тип капитулация.
Като аргумент за "щедрата" си оферта, Путин е убедил Тръмп, че руската армия печели на бойното поле и само защото не е решил, не е превзел Донецка област, пишат западните издания. Зеленски нарече това дезинформация.
Според Fox обаче Тръмп подкрепял идеята Украйна да отстъпи целия Донбас на Русия срещу замразяването на фронта. Днес той написа в социалните мрежи, че има голям прогрес по отношение на Русия.
Европейските лидери ще придружават утре Зеленски при срещата му с Доналд Тръмп в Белия дом. Там ще присъстват председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър, финландският президент Александър Стуб, италианският премиер Джорджа Мелони и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Днес Зеленски пристигна в Брюксел, където се срещна с Урсула фон дер Лайен.
"Утре Украйна ще реши своята съдба. Тя трябва да получи гаранции за сигурност, за да съхрани своя суверенитет и териториална цялост, така че не може да има никакви ограничения по отношение на ВСУ и помощта от други страни", каза председателката на ЕК след срещата. Тя приветства усилията на САЩ за гаранции за сигурност, подобни на член 5 от Устава на НАТО, и каза, че ЕС и "коалицията на желаещите" са готови да дадат своя принос.
Фон дер Лайен заяви, че ЕС не само няма намерение да сваля санкциите, но и ще е готов със 19+ия пакет в началото на септември.
"Путин няма никакви успехи в Донбас. За 12 години той така и не можа да го превземе", каза Зеленски. Той повтори, че териториалните въпроси могат да се обсъждат от Русия и Украйна само при тристранна среща със САЩ, а Русия не показва, че има желание за такава.
Във вчерашното си изявление европейските лидери във вчерашното си изявление, макар да приветстваха срещата в Аляска и идеята на Тръмп за тристранна среща за Украйна, категорично отхвърлиха повечето от идеите в т.нар. мирен план на Путин. "Не трябва да се налагат никакви ограничения на въоръжените сили на Украйна или нейното сътрудничество с трети страни. Русия не може да има право на вето по пътя на Украйна към ЕС и НАТО. Решението за своята територия трябва да се вземе от Украйна, а международните граници не могат да бъдат изменяни със сила", се казва в изявлението им.
Самата тристранна среща Тръмп-Путин-Зеленски пък трябва да се състои още на 22 август, съобщиха Axios и CNN. Самият Тръмп обаче каза, че такава среща ще има, ако разговорът му със Зеленски в понеделник мине добре.
Каква е текущата обстановка на фронта
През октомври 2023 г. руските войски започнаха настъпление и иззеха военната инициатива. Но мащабите на постигнатите за това време успехи са абсолютно несъпоставими с техните материални и човешки загуби. По информация на най-авторитетния Телеграм канал, посветен на войната - украинският DeepState, след 2022 г., когато руската и украинската армия проведоха няколко крупни настъпателни операции, съпроводени със завземане хиляди квадратни километри за сравнително кратки периоди, измененията в териториалния контрол са в най-добрия случай няколкостотин квадратни километра на месец.
Така към 14 август 2025 г. руските войски са окупирали 114 479 кв. км в международно признатите граници на Украйна. За две години /от август 2023 г./ те са окупирали едва 5,6 хиляди кв.км. За сравнение: в Донецка област под контрола на въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ остават 6,5 хиляди кв. км, в Запорожка - 7,3 хиляди кв. км, в Херсонска — 7,9 хиляди кв. км. Единственият регион, формално анексиран от Русия през октомври 2022 г. и почти изцяло зает от нейната армия, е Луганска област, където украинските военни удържат около 160 кв. км, или 0,6% от общата площ на региона.
Почти цялото настъпление на руската армия за последните две години е в Донецка област. В Запорожка област тя е разширила зоната на контрол с едва 150 кв.км, а Херсонска област се задоволява само с ежедневно бомбардиране на Херсон и околностите. В същото време руската армия създаде няколко изолирани плацдарма в Сумска и Харковска области, както и един около Купянск и няколко незначителни участъка на територията на Днепропетровска област.
Какви са вариантите за обмен на територии
Въпреки че Доналд Тръмп увери европейските лидери и Володимир Зеленски, че няма да обсъжда варианти за "обмен на територии" на срещата си с Путин, именно този въпрос предизвика най-ожесточени спорове. Тръмп сам повдигна темата, след което каза, че крайното решение ще се вземе от украинските власти.
Тук позициите на Русия и Украйна, подкрепена от европейските страни, рязко се различават и компромис трудно би могъл да бъде постигнат. Киев иска замразяване на текущата линия на фронта, Путин настоява на исканията си, издигнати още през юни 2024 г. - пълен контрол над четирите формално анексирани през октомври 2022 г. региона: Лугански, Донецки, Запорожки и Херсонски в техните административни граници.
"Компромисният" вариант, огласен от Reuters, предполага украинските войски да напуснат изцяло Донецка област, а руските да се изтеглят от Сумска, Харковска и евентуално Днепропетровска и Николаевска области.
Зеленски вече няколкократно отхвърли изтеглянето на ВСУ от Донецка област, която руските войски не могат да превземат от 2014 г. насам. Не само защото "размяната" е абсолютно несъпоставима като площ /6.5 хиляди кв.км в Донецка област против 1.5 хиляди кв.км в Сумска, Харковска, Днепропетровска и Николаевска области/, но и защото това би дало голямо военно преимущество на противника при евентуално бъдещо настъпление, в което никой не се съмнява, пише The Insider.
На украинските войски се предлага да оставят пояс от крупни градове, които са превърнати в отбранителни крепости - Славянск, Краматорск, Константиновка, Покровск, Дружковка, Мирноград. Всички те са съпоставими с Бахмут, който показа колко кръвопролитни и дълги могат да бъдат операциите по завземането им. Документите на частната военна компания "Вагнер" показват, че в боевете за Бахмут, продължили 327 дни, са убити поне 19.5 хиляди души от руската армия. Тук трябва да се прибавят и неизвестно число ранени и безследно изчезнали. В битката за Авдеевка - друг град крепост в Донецка област, руската армия загуби поне 16 000 души и почти 700 единици военна техника. Битките за Часов Яр и Торецк, които започнаха през април и юни 2024 г., на практика още не са приключили.
Според британското разузнаване, ако продължи със същите темпове на настъпление, руската армия ще има нужда от 4.4 г., за да превземе четирите области, които анексира. И това ще й струва поне 1.9 млн. жертви - убити и ранени.
Именно в заеманата от ВСУ част от Донецка област се намират значителна част от построените инженерни съоръжения, които са в основата на общия периметър на отбрана на източна Украйна.
С други думи, на Украйна се предлага да се откаже от отбраната на територии, които са способни да задържат руските войски за много месеци /ако не и години/, да им нанесе загуби за няколко десетки хиляди души, да предаде вече изградени отбранителни съоръжения и да се оттегли на необорудвани позиции в Харковска и Днепропетровска области, като в замяна получи неголеми участъци в граничните области, които не представляват никаква военна или политическа ценност. За да помисли изобщо за такъв вариант, Украйна трябва да получи в замяна не по-малко мащабно изтегляне на руските войски от например Запорожка област, и предаване на контрола на някакъв стратегически важен обект като Запорожката АЕЦ - нещо, на което Путин няма да се съгласи, тъй като това пък ще даде военно предимство на ВСУ в случай на възобновяване на бойните действия в южната оперативна зона, където минава сухопътният коридор към Крим, смята The Insider.
Не е ясно и какви гаранции за сигурност по подобие на чл. 5 от Устава на НАТО могат да се предложат на Украйна. Това би означавало при ново нападение срещу нея далите тези гаранции страни пряко да се намесят във военните действия - нещо, което досега те отказват да направят. Отделен въпрос е, че никакви писмени или други уверения, дадени от Путин, че няма да напада повече Украйна, не могат да бъдат възприети с доверие от Киев. Русия многократно вече нарушава подобни ангажименти.
