Най-високият връх на планетата си остава предизвикателство за хората и няма нищо необичайно в това на Еверест да се чупят рекорди. Но миналата седмица имаше две изкачвания, които масово се считаха за невъзможни - от морското равнище до върха за по-малко от седмица. Оказа се, след използването на напреднали технологии за аклиматизация у дома вместо в базовия лагер.
На 21 май екип от четирима британски алпинисти, всички бивши военни от специалните части, изкачиха Еверест, за малко повече от 4 дни, след като кацнаха от Лондон, съобщава "Гардиън". На следващия ден американско-украинският алпинист Андрю Ушаков подобри рекорда - изкачването до върха след пристигането от Ню Йорк му отне по-малко от 4 денонощия.
По принцип безопасното катерене до 8848.86 м (колкото е точната височина на Покрива на света) обикновено изисква няколко седмици аклиматизация на по-малка надморска височина, обикновено в базовия лагер, за да може тялото да се адаптира към по-оскъдните нива на кислород. Без такава аклиматизация, повечето катерачи биха се разболели или умрели в последните етапи на изкачването поради разредената атмосфера над 8000 м, известна като "зона на смъртта". Според статистиката височинната болест е причина за почти толкова смъртни случаи, колкото паданията и лавините на Еверест.
Но ето че използвайки нови методи и технологии, и британският екип, и Ушаков бяха аклиматизирани още преди да пристигнат в Хималаите и така пропуснаха престоя в базовия лагер.
Някои от опитните ръководители на експедиции твърдят, че тези методи за предварителна аклиматизация бележат нова ера в алпинизма на Еверест, повишавайки безопасността, намалявайки същевременно двете най-големи бедствия в планината: боклука и човешките отпадъци. Други обаче – включително непалските шерпи, чиято култура, но и доходите, са силно зависими от воденето на експедиции до най-високия връх на Хималаите – изразиха загриженост, че по-бързите изкачвания може да засегнат сериозно местната икономика.
Съществуват и опасения, че това ще окаже още по-голям натиск върху планината, увеличавайки броя на хората, които се изкачват всеки сезон. Непал обикновено издава около 400 разрешителни за Еверест всяка година (за 2025-а са 409), всяко от които е валидно за 90 дни, без правила за това колко време катерачите прекарват в планината.
Съществуват резонни опасения, че това би могло да насърчи повече неопитни катерачи, като значително съкрати времето за експедиции. Последните две години бяха от най-смъртоносните в историята на Еверест - 18 смъртни случая през 2023-та и 8 през 2024-та (за този сезон вече са два), което експертите отчасти отдават на броя на новаците, опитващи се да го изкачат. А наскоро федералният парламент на Непал гласува закон, според който от догодина разрешение ще се издава само ако желаещият докаже, че преди това е изкачил поне един връх над 7000 м, и това се счита за нов опит да бъдат ограничени комерсиалните експедиции, в които се записват желаещи без подготовка, но с необходимите пари.
"Изкачването само за четири или пет дни противоречи на традиционните ценности и норми, които ние, шерпите, винаги сме спазвали - казва Нима Нуру Шерпа, президент на Непалската алпинистка асоциация. - Вярвам, че истинското значение на изкачването на Еверест се крие в традиционния начин, по който е било подхождано към него, а аклиматизацията в планината е важна част от това. Само защото технологията съществува, означава ли това, че трябва да си позволяваме каквото и да е?"
Министерството на туризма на Непал вече потвърди, че е започнало разследване на законността и етиката на новите методи, използвани от катерачите.
"Използването на нови технологии за аклиматизация, например в медицинска лаборатория или в изкуствена среда, е нов проблем за Непал - казва Химал Гаутам, директор на туристическата индустрия на Непал. - Разбираме, че трябва да се справяме с нововъзникващите технологии и иновации и не сме непременно против тях. Но това повдига някои въпроси. Основната ни грижа е, че трябва да има честна игра и равно третиране на всички алпинисти."
Крачка пред науката
Особено спорно е използването на ксенон, както направи британският екип. Това е все още експериментален метод за катализиране на производството в тялото на червени кръвни телца, пренасящи кислород - основен компонент на аклиматизацията. Употребата на този газ (използван и като анестетик) при катерене на голяма надморска височина засега не е широкопризната научно. Ксенонът е и в списъка с вещества, забранени от Световната антидопингова агенция (WADA), заради потенциалните му качества за подобряване на спортните постижения (б. р. - WADA все пак няма юрисдикция върху алпинизма).
На 21 май четиримата бивши британски командоси майор Гарт Милър, полковник Алистър Скот Карнс, Антъни Стрецикър и Кевин Кодлингтън използваха именно ксенон за бърза аклиматизация. Това бе подкрепено публично от техния водач Лукас Фюртенбах, известен австрийски алпинист и собственик на Furtenbach Adventures, който експериментира с ксенон на голяма надморска височина от 2020 г. в сътрудничество с германски лекар.
Фюртенбах заяви, че неговият собствен, а чуждият опит с използването на ксенон, включително на Еверест през предходните три години, е показал, че този газ не само ускорява аклиматизацията, но и понижава белодробното и сърдечно налягане на голяма надморска височина. Така изкачването става много по-безопасно и комфортно. "За мен е ясно, че сме по-напред от науката по този въпрос", добави австриецът.
Газът е бил даден на британските катерачи в клиника в Германия по време на 30-минутна процедура, подобна на анестезия. Всичко това е станало две седмици преди да отлетят за Непал.
Международната федерация по катерене и алпинизъм още през януари предупреди, че при липса на ясни доказателства употребата на ксенон във високите планини може да бъде опасна. Фюртенбах обаче е категоричен, че британското изкачване на Еверест доказва, че ползването на този газ трябва да бъде посочвано като напредък.
"Едноседмично изкачване натоварва планината много по-малко - по-малко кислород, по-малко човешки екскременти, по-малко храна за носене, по-малко бреме за шерпите, по-малко боклук, който остава след тях - мотивира се той. - В момент, когато се говори, че екологичният натиск върху Еверест става неустойчив, това би намалило драстично въглеродния отпечатък."
Фюртенбах отхвърли твърденията, че катерачите, които използват ксенон, имат несправедливо предимство пред останалите. "Нашата цел тук не е да чупим рекорди за скорост - посочи той. - Вярвам, че това е следващата стъпка в безопасното и отговорно катерене на голяма надморска височина."
Време ли е за въвеждане на етичен кодекс
Андрю Ушаков, който подобри рекорда на британците, казва, че не е използвал ксенон за 4-дневното си изкачване. Вместо това разчитал само на хипоксични палатки (б. р. - хипоксия е недостатъчното снабдяване с кислород на клетки, тъкани, органи или целия организъм), за да се аклиматизира в продължение на месеци в апартамента си в Ню Йорк. Тази технология, впрочем, е използвана и от британския екип, наред с вдишването на ксенон.
Използвани предимно нощем, по време на сън, тези палатки създават среда с ниско съдържание на кислород, за да накарат тялото да се адаптира към същите условия, каквито са високо в планината.
Но това не е нито бърз, нито лесен процес. В продължение на няколко месеца Ушаков е прекарал над 400 часа сън и подготовка в такава палатка, за да се аклиматизира напълно и безопасно за изкачването си на Еверест. А след това бе поздравен от легендарния Нирмал Пурджа, който пък два дни по-рано (20 май) се качи на Канчендзьонга и увеличи до 21 рекорда по изкачени 8-хилядници без допълнителен кислород:
Макар да не е нова, технологията за хипоксични палатки се използва само от около 10-15% от алпинистите, тръгващи към най-високите върхове в света. Брайън Острайк, главен изп. директор на Hypoxico, производител на палатките, обаче разкри, че глобалната им популярност се е увеличила значително тази година.
"Целият този сезон на Еверест беше доста луд за нас - каза той. - Дадохме около 70 палатки под наем само в Северна Америка."
Според Острайк използването на хипоксични палатки, чийто наем обикновено излиза $1500-2000, не трябва да се счита за измама, когато става въпрос за изкачване на най-високите върхове в света. И се мотивира:
"По-голямата част от нашите клиенти не се опитват да се катерят по-бързо, а просто да направят експедицията си по-безопасна. Според мен изкачването е лично постижение на всеки човек и дали ще избере да използва тази технология зависи от него."
Но Химлал Гаутам, геодезист на екипа, който през 2019 г. измери новата височина на Еверест от 8848.86 м, казва, че има по-големи въпроси:
"Утре може да има технология, която позволява на хеликоптери да достигнат самия връх на Еверест. Ако това се случи, какво ще правим? Сега е моментът да се разработи твърд етичен кодекс за алпинизъм."
