Убийството на ген. Касем Солеймани, който беше командир на силите „Ал Кудс“ от Иранската революционна гвардия, е драматична ескалация в конфликта между САЩ и Иран, а последствията могат да бъдат значителни.

Очаква се отмъщение. Поредица от действия и репресивни мерки могат да приближат двете страни до пряка конфронтация. Бъдещето на Вашингтон в Ирак може да бъде поставено под въпрос. А стратегията на президента Доналд Тръмп за региона – ако има такава – ще бъде подложена на тест, какъвто не е имало никога досега.

Според Филип Гордън, който беше координатор за Близкия изток и Персийския залив в Белия дом при администрацията на Барак Обама, убийството е почти „обявяване на война“ срещу Иран.

„Ал Кудс“ са част от иранските сили за сигурност, които отговарят за операциите зад граница. В продължение на години, в Ливан, Ирак, Сирия или на други места, ген. Солеймани беше ключов фактор за разширяването на влиянието на Иран чрез планирани нападения или чрез укрепване на връзките с местните съюзници на Техеран.

За Вашингтон той беше човек, чийто ръце са изцапани с американска кръв. Но генералът беше популярен и в Иран. И на практика той водеше борбата на Техеран срещу мащабната кампания за натиск и наложените от САЩ санкции.

Не е изненадващо, че Солемайни е бил в полезрението на президента Тръмп, а защо САЩ трябваше да го атакуват точно сега.

Техеран беше обвинен за няколко ракетни нападения срещу американски бази в Ирак. Цивилен служител на американска компания-контрактор беше убит. Но извършени по-рано от Иран атаки - срещу танкери в Персийския залив; свалянето на американски безпилотен летателен апарат; дори голямата атака срещу саудитско петролно съоръжение - останаха без директен отговор от страна на САЩ.

Заради ракетните атаки срещу американските бази в Ирак, Пентагонът нанесе удар на проиранските милиции, за които се смята, че стоят зад тях. Това предизвика  нападението срещу американското посолство в Багдад.

В обяснението си за решението да ликвидира Солеймани, Пентагонът насочи вниманието не само към минали действия на генерала, но също така настоя, че атаката е била с възпиращ характер. В съобщението на Министерството на отбраната на САЩ се казва, че генералът „активно разработва планове за нападение над американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия регион“.

Големият въпрос е какво ще последва. Президентът Тръмп ще се надява, че с едно драматично действие сплашил Иран и е доказал на своите все по-неспокойни съюзници в региона като Израел и Саудитска Арабия, че американските умения за възпиране са много силни. Почти немислимо е обаче, че няма да има силен ирански отговор, дори и той да не е незабавен.

5000 американски войници в Ирак са очевидна потенциална цел. Същото важи и за различните цели, атакувани от Иран и неговите приближени в миналото. Напрежението ще бъде по-високо в Залива. Не е учудващо, че първоначалната реакция беше скок на цената на петрола.

САЩ и съюзниците им ще погрижат за защитата си. Вашингтон вече изпрати малък брой подкрепления в посолството си в Багдад. Планирано е да се увеличи и американското военно присъствие в региона бързо, ако това е необходимо.

Но е възможно и иранският отговор да бъде в известен смисъл асиметричен – не само удар срещу удар. Техеран може да търси по-широка подкрепа от тази, която има в региона – чрез многото довереници, които генерал Сюлемайни създаде и финансираше.

Например, може да бъде възобновена обсадата на американското посолство в Багдад, което ще изправи иракското правителство пред трудна ситуация и ще постави под въпрос американските войски в страната. Това може да доведе до демонстрации навсякъде като прикритие за други нападения.

Ударът срещу командира на „Ал Кудс“ беше ясна демонстрация на американското военно разузнаване и на умения. Много хора в региона няма да жалят за генерал Касим Солеймани. Но това ли беше най-мъдрото решение, което можеше да вземе Тръмп?

Колко добре е подготвен Пентагонът за неизбежните последствия? И какво ни казва атаката за цялостната стратегия на Тръмп за региона? Променила ли се по някакъв начин? Има ли нулева толерантност към иранските операции? Или президентът просто отстрани ирански военен командир, когото без съмнение счита за "много лош човек"?

Още за кризата САЩ-Иран ТУК