Първите резултати от вота във Франция показват, че центристката коалиция на Еманюел Макрон печели изборите, но губи мнозинството си в парламента.
Прогнозните резултати показват, че коалицията около Макрон печели 245 места в Националното събрание, а за самостоятелно управление са необходими поне 289 депутати. Новата лява коалиция NUPES е втора политическа сила със 131 места. Силно представяне имаха и крайнодесните на Марин Льо Пен - те са трети с рекордните за партията 89 места.
Традиционната десница - "Републиканците" - останаха четвърти със 61 места и всички предполагаха, че Макрон може да ги покани като коалиционен партньор. "Републиканците" ще останат в опозиция", заяви обаче снощи партийният лидер Кристиан Жакоб.
Така се очертава безпрецедентна ситуация - възможно е Макрон да състави правителство на малцинството, което ще трябва да търси подкрепа в долната камара на парламента при гласуването на всеки внесен от него законопроект, отбелязва Ройтерс.
Френската министър-председателка Елизабет Борн предупреди, че има риск за страната след парламентарните избори. "Тази безпрецедентна ситуация представлява риск за нашата страна", подчерта Борн в телевизионно изявление след втория тур на изборите вчера, който бе белязан от пробив на левицата и на крайната десница. В същото време тя изрази готовност да започне да работи още от днес за "формиране на работно мнозинство", като се аргументира, че това "няма алтернатива".
Впечатляващи са данните за избирателната активност - тя е доста ниска, значително под 50 процента.
На първият тур двете формации - на Макрон и на Меланшон, взеха практически един и същ процент от вота. Ако Макрон не запази мнозинството си, ще бъде почти невъзможно да прокара реформите, които планира. Той предвижда вдигане на пенсионната възраст и редица мерки за повишаване на заетостта. Левите обещават точно обратното - сваляне на пенсионната възраст от 62 на 60 години. Предлагат и значително увеличение на минималната работна заплата.
ПЪРВАТА ЗАДАЧА
Френската лява коалиция Нов екологичен и социален народен съюз, оглавявана от Жан-Люк Меланшон, обяви, че на 5 юли ще внесе искане за вот на недоверие срещу правителството на президента Еманюел Макрон.
Левият блок е втора политическа сила в долната камара на френския парламент, но не разполага нито с достатъчно гласове, за да прокара сама вота, нито със съюзници във фрагментирания законодателен орган.
ПОДЦЕНЯВАНЕ
Анализатори препоръчват на президента Макрон да си даде сметка, че победата на един вот срещу един противник не означава непременно победа на друг вот срещу същия този противник, като тук се визира успеха на Льо Пен. Пак според анализатори Макрон трябва да си даде сметка, че опасността не идва непременно от посоката, от която човек я очаква. В случая той очакваше опасност от радикалната левица, но тя дойде от крайната десница. И най-вече сега Макрон не трябва да забравя за смирението, за което той говореше и след втория тур на президентския вот, и никога да не подценява гнева и недоволството на сънародниците си, които доведоха до настоящата ситуация в страната.
ГАФОВЕ И СКАНДАЛИ
Предизборната кампания за втория тур не мина и без скандали. Премиерката Борн бе обвинена, че избягва телевизионните дебати, след като отказа предложение за дебат от Меланшон с аргумента, че се е фокусирала върху кампанията си в предизборния си район в Калвадос. Злощастният министър в кабинета на Борн – Дамиен Абад, бе набеден за трети път в опит за сексуално посегателство. Той отрече новите твърдения и определи това като опит за политическа дестабилизация, извършван в добре подбран момент, между двата тура на парламентарния вот. А придружаващата Макрон в Киев външна министърка Катрин Колона направи гаф и запитана от журналист "Как намирате климата?", отвърна с широка усмивка насред една страна, обхваната от война, „Времето е хубаво”.
СЦЕНАРИИ
Във Франция няма установен сценарий за това как ще се развият нещата оттук нататък, а Макрон и центристкият му блок в парламента търсят изход от ситуацията, за да избегнат блокиране на работата на правителството. Ето някои възможни варианти според агенция Ройтерс, цитирана от БТА
КОАЛИЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ
Тази форма на управление доминира по времето на Третата и Четвъртата френска република, но тогавашните коалиции са толкова нестабилни, че често пъти правителствата просъществуват едва по няколко месеца.
Изграждането на коалиции не е характерно за следвоенната политика във Франция и политическата класа има твърде малко опит и традиции в изграждането на консенсус за разлика от други страни като Нидерландия и Германия.
Макрон може все още да опита да се обърне към консервативната партия "Републиканците" - единствената политическа структура с достатъчно депутати, чиято подкрепа би му помогнала да премине прага от 289 гласа, необходимите за абсолютно мнозинство.
ВЗАИМНА ИЗГОДА
Ако формирането на коалиция се окаже невъзможно, на президента може да се наложи да сключи споразумение, основано на взаимна изгода.
Досега само веднъж в историята на Петата република се е налагало държавен глава с правителство на малцинството да преговаря за подобна сделка. През 1988 г. президентът социалист Франсоа Митеран не успя да си осигури абсолютно мнозинство и през следващите пет години трябваше да търси компромис с останалите партии – понякога с дясноцентристки, друг път - с някога силната комунистическа партия.
Тогава бяха приети, макар и само с няколко допълнителни гласа, важни законодателни актове като например въвеждането на данъци, с които да се подпомогне набирането на средства за социално подпомагане, действащи и до днес.
"Републиканците" може в даден момент да се разделят на две, ако някои депутати бъдат убедени да дезертират в президентския блок "Заедно!". И при двата сценария, които предполагат подкрепа от консерваторите, позицията на премиера Елизабет Борн, която е технократ и произхожда от левицата, става още по-несигурна.
ХАОС
Ако френските партии не успеят да постигнат съгласие, блокирането на работата на парламента е гарантирано. Правителство на малцинството ще има единствено ограничена административна власт и може дори да не бъде в състояние да приеме бюджета в края на годината.
В качеството си на президент Макрон има правомощието да свика предсрочни избори във всеки момент. Възможно е той да поеме този риск след продължителен период на блокаж. Няма гаранция обаче, че ще получи мнозинство при повторни избори.
Жак Ширак претърпя паметна загуба на мнозинството, след като през 1997 г. свика предсрочни избори, които (по внушение на премиера Ален Жупе - б.р.) си мислеше, че ще спечели. Това доведе до период на съжителство с ново мнозинство, водено от социалистите, и той загуби буквално всички лостове на властта.
