Политическият сезон във Франция вероятно ще започне с поредна правителствена криза. Френският премиер Франсоа Байру заяви днес, че ще поиска вот на доверие от Националното събрание (долната камара на парламента) на 8 септември. Първите реакции на опозиционните сили показват, че има голям риск ходът да доведе до падане на правителството.
Френският премиер предприема тези действия заради непопулярните планове на кабинета за намаляване на бюджетния дефицит на страната, който достигна 5,8 на сто от БВП през миналата година – почти двойно над официалното равнище на ЕС от 3 на сто. Икономическите мерки са на стойност почти 44 млрд. евро.
Байру предложи да се премахнат два от единадесетте официални празнични дни, за да се "повиши активността на страната като цяло", и да се замразят социалните разходи и данъчните ставки през 2026 г. на нивата от 2025 г., без да се коригират спрямо инфлацията, припомня Ройтерс, цитирана от нашата БТА. "Изправени сме пред непосредствена опасност, с която трябва да се справим... иначе нямаме бъдеще", каза Байру на пресконференция, допълвайки, че "страната ни е в опасност" от "свръхзадлъжнялост", допълва АФП.
Лидерът на крайнодясната "Национален сбор" Жордан Бардела обяви, че партията му "никога няма да гласува в подкрепа на правителство, което принуждава французите да страдат". Бардела заяви, че на практика премиерът е обявил краят на своето правителство. Против ще гласуват и крайнолевите от "Непокорна Франция", обяви националният им координатор Манюел Бомпар. Сходни позиции заявиха и от Зелената партия и Комунистическата партия. Оливие Фор, лидер на лявоцентристката Социалистическа партия, също каза, че ще гласуват против.
Вотът на доверие ще се проведе само два дни преди планираните протести, за които се призовава в социалните медии и които са подкрепени от леви партии и някои синдикати. Призивът за общи протести на 10 септември предизвика сравнения с протестите на т. нар. жълти жилетки, които избухнаха през 2018 г. заради покачването на цените на горивата и високите разходи за живот.
Протестите на "жълтите жилетки" прераснаха в по-широко движение срещу президента Еманюел Макрон и усилията му за икономически реформи.
