Президентът на Франция Еманюел Макрон ще се обърне към нацията тази вечер, съобщи от Елисейския дворец на фона на безредиците, които обхванаха стараната.
Преди това държавният глава ще събере „в 17:30 ч. в Елисейския дворец министър-председателя и съответните министри от правителството“, обявиха още от президентството. Първоначално свикан от премиера Себастиан Льокорню за тази вечер от 19:00 часа, междуведомственият кризисен щаб е отложен за понеделник от 10:00 часа.
Сцените на „хаос“ във френските градове изумиха международните медии.
Илюстрации на „най-големите размирици от години“, както ги определя New York Times, се разпространяват широко от редица американските издания и телевизионни канали. Протестите и техните ескалации потвърждават, според нюйоркския ежедневник, края на управлението на Еманюел Макрон, който не може да се кандидатира отново през 2027 г. „след десетилетие на власт, което в крайна сметка се оказа белязано от политическа криза и икономическа стагнация“.
Медиите в САЩ отразиха позицията на президента Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс, според които проблемите на Франция се дължи на имиграцията.
„Протестите във Франция често ескалират в хаос в периферията на шествията и се превръщат в сблъсъци с полицията“, посочва Financial Times. Но този път „нивото на грабежи и насилие безпокои мнозина“.
За телевизионния канал CNN „протестите се превърнаха в символ на дълго спотаяван междупоколенчески гняв сред хора, които смятат, че призивите им за социални и политически промени остават без отговор“.
В Европа за Süddeutsche Zeitung този „хаос, който на този 17 октомври 2026 г. обхвана най-вече големите градове в страната, без съмнение ще остане повратна точка, сигнал“; а „правителството също има своя дял от отговорността“.
„На върха на своята непопулярност Еманюел Макрон завършва втория си мандат без мнозинство и без приемник“, оценява швейцарският ежедневник Le Temps, който вижда в това „безкраен залез“.
За "El País" 17 октомври „подписа смъртния акт на макронизма“ и „изчезването на една политическа идея, която възнамеряваше да установи идеологически центризъм и да овладее възхода на екстремистите“. В страна, „по-разделена от всякога“, „крайната десница (…) се намира пред вратите на Елисейския дворец за първи път след Втората световна война“, пише испанският ежедневник.
Международната преса вижда в този съботен ден нова илюстрация за това, че дуелът между кандидата на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон и претендентката от крайната десница Марин Льо Пен се затвърждава с оглед на президентските избори. „Тези изблици на насилие са от полза само за екстремистките партии“, добавя Süddeutsche Zeitung, като допълва, че кандидатът на радикалната левица „смята, че има най-добри шансове, ако страната е максимално поляризирана. От своя страна крайната десница на Марин Льо Пен също се възползва от тази ситуация“.
