В интервю за "Ню Йорк Таймс" зам.-министърът на външните работи на Куба Карлос Фернандес де Косио каза, че страната няма да преговаря за своята политика, но е готова да обсъжда инвестиции, включително такива от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Повод за изказването му е въпрос относно инвеститор от Обединените арабски емирства, който иска да изгради луксозен курорт на територията на Куба и възнамерява да предложи проекта на "Тръмп Организейшън" под името "Остров Тръмп". На въпрос дали кубинското правителство би разрешило реализирането на проект на "Тръмп Организейшън", де Косио зави, че конкретно този проект не се обсъжда. Той обаче каза, че страната се стреми да привлече чуждестранни инвестиции, като това не изключва Съединените щати. "Ако Тръмп желае да осъществи това по мирен път, не виждаме конкретна причина да го изключваме", заяви той.
Мерки
В опит да се справи с нарастващата хуманитарна криза Куба облекчи дългогодишните ограничения за частни фирми и внос, като по този начин отвори сектор, контролиран от комунистическото правителство в продължение на десетилетия, предава АП. Правителството заяви, че премахва 46 от 125-те забрани, които бяха наложени в частния сектор, както и че смекчава 35 други разпоредби.
Реформите ще позволят вноса и препродажбата на някои стоки и лекарства от други страни и ще разхлабят ограниченията за добив на петрол за чуждестранни компании в момент, когато страната е измъчвана от недостиг на медицински услуги и енергия. Така например лекарства ще се продават в частни аптеки. В момента хората в Куба масово купуват лекарства през Telegram и WhatsApp, защото рафтовете в държавните аптеки са празни.
Мерките бяха приети миналия месец и влязоха в сила тази седмица. Очаква се да доведат до значителна промяна на острова, на който икономиката и индустрията са строго контролирани от правителството от 60-те години на миналия век. Реформите идват на фона на петролна блокада, наложена от Съединените щати през януари. Ходът на администрацията на Тръмп, целящ да окаже натиск върху правителството, влоши още повече прекъсванията на електрозахранването, оряза обществения транспорт, парализира инфраструктурата и задълбочи недостига на лекарства и храни.
Миналия месец кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че реформите са необходими, защото страната "просто не може да продължи по сегашния си курс". Въпреки това много забрани остават в сила - производството на тютюн, дългогодишен основен продукт на карибския остров, ще остане в държавни ръце. Същото важи и за достъпа до интернет, издаването на вестници и радиоразпространението.
