Армения провежда днес парламентарни избори, които наблюдателите разглеждат като решаващ тест за бъдещата геополитическа посока на страната, отношенията ѝ с Русия и Запада, както и за мирния процес с Азербайджан.
Вотът е ключов за премиера Никол Пашинян, който дойде на власт след „Кадифената революция“ през 2018 г. и през последните години ускори постепенното дистанциране на Ереван от Москва. Неговото правителство задълбочи партньорството с Европейския съюз, търси нормализиране на отношенията с Азербайджан и се опитва да изгради нов модел на сигурност след загубата на Нагорни Карабах.
Изборите се провеждат в момент, когато Армения преосмисля своята държавност след Втората карабахска война и търси мястото си в новия регионален баланс в Южен Кавказ. Затова вотът се следи внимателно от Москва, Баку, Анкара, Брюксел и Вашингтон.
Партията на Пашинян „Граждански договор“ остава фаворит в социологическите проучвания, но подкрепата за нея е около 30%. Ако този резултат се потвърди, премиерът вероятно няма да може да управлява самостоятелно. Това може да затрудни и прокарването на конституционните промени, необходими за окончателното приключване на мирното споразумение с Азербайджан.
Големият брой нерешили избиратели прави прогнозите несигурни. Възможни са трудни коалиционни преговори, блокиран парламент или дори втори тур, ако не бъде формирано стабилно мнозинство.
Основната линия на сблъсък е между курса на Пашинян към мир, нормализация и по-тясно институционално сближаване със Запада и опозиционните сили, които настояват за по-твърда политика по сигурността и за възстановяване на по-близки отношения с Русия.
Бившият президент Роберт Кочарян, който оглавява алианса „Армения“, олицетворява линията на по-тясна стратегическа координация с Москва и по-твърд подход към карабахския въпрос. Друг важен опозиционен фактор е алиансът „Силна Армения“, свързан с руско-арменския милиардер Самвел Карапетян. Той не може да бъде кандидат заради двойното си гражданство, но политическият проект около него бързо се превърна в основно предизвикателство за управляващите.
Сред значимите участници е и партията „Процъфтяваща Армения“ на Гагик Царукян, която залага повече на прагматични и икономически послания, отколкото на ясно дефинирана външнополитическа визия. Подобни формации могат да се окажат важни при следизборната парламентарна аритметика.
Русия провежда все по-активни кампании за влияние и натиск. Москва остава основен търговски партньор на Армения, доставя около 85% от природния газ и запазва сериозни позиции в енергетиката и транспорта. Руски компании контролират важна инфраструктура, включително атомната електроцентрала „Мецамор“ и железопътната мрежа. В Гюмри все още има около 3000 руски военнослужещи.
Напрежението между Москва и Ереван се засили след 2020 г., когато Армения загуби войната за Нагорни Карабах. Разочарованието от руската пасивност при азербайджанските офанзиви през 2020-2023 г. разклати доверието в Русия като гарант за сигурността на Армения.
След това правителството на Пашинян замрази участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност, поиска изтегляне на руските граничари от летището в Ереван и от граничния пункт с Иран и започна реформи в разузнавателните служби за ограничаване на руското влияние. Руските оръжейни доставки почти изцяло бяха заменени с внос от други държави, най-вече Индия и Франция.
Няколко дни преди изборите Москва извика за консултации посланика си в Армения заради сближаването на Ереван с Европейския съюз. Паралелно с това се появиха търговски ограничения върху ключови арменски стоки и предупреждения за възможно поскъпване на руския газ.
Най-чувствителната тема остава мирният процес с Азербайджан. През август 2025 г. лидерите на Армения и Азербайджан парафираха във Вашингтон мирен договор след години преговори с международно посредничество. Спорът за транспортната връзка между Азербайджан и ексклава Нахичеван през арменска територия беше решен с компромис, предвиждащ значително американско участие, но при запазване на пълния арменски суверенитет.
2025 г. беше първата година без жертви и ранени по арменско-азербайджанската граница. Окончателното подписване и ратифициране на мирния договор обаче зависи от искането на Баку Армения да промени конституцията си и да премахне индиректна препратка към документ, призоваващ за обединение между Армения и Нагорни Карабах. Опозицията определя подобна стъпка като предателство.
Сближаването с Европейския съюз също е важен елемент от кампанията. Първата среща на върха ЕС - Армения се проведе в Ереван на 5 май 2026 г. и потвърди стратегическото сближаване между двете страни. Сътрудничеството вече обхваща сигурността, устойчивостта срещу хибридни заплахи, икономиката, транспорта, енергетиката и цифровата свързаност.
