В Армения приключи гласуването за избор на Национално събрание. В 20:00 ч. местно време бяха затворени всички 2005 избирателни секции, включително деветте, разположени в учрежденията на пенитенциарната система (затворите), след което започна преброяването на гласовете. Право на глас в страната имат 2 505 228 граждани. Малко преди полунощ ще започне онлайн публикуването на резултатите.
Както отбелязва Би Би Си, тези избори се разглеждат като определящи за бъдещия външнополитически курс на страната. Кампанията премина на фона на охлаждане на отношенията с Русия, опитите на Ереван да се сближи с Европейския съюз и продължаващите дискусии около мирното споразумение с Азербайджан след загубата на Нагорни Карабах. За 101 места в парламента се бориха 18 политически сили – 16 партии и два блока. Избирателният праг е 4% за партиите и 8% за коалициите. Предизборните проучвания показваха високо ниво на недоверие: около 40% от анкетираните са заявили, че не се доверяват на нито един политик, а още 23% не са били решили за кого ще гласуват в навечерието на изборите.
Първите предварителни резултати от гласуването се очаква да бъдат публикувани късно вечерта на 7 юни или в понеделник.
Избирателната активност на изборите, според данните на ЦИК на Армения, е била 58,97% срещу 49,4% през 2021 г. Предварителните резултати от гласуването се очакват в понеделник.
Според данни от екзитпол, публикуван от Civic News, свързан с партията на Пашинян, „Граждански договор“ получава 56,7%, а проруската партия „Силна Армения“ на Самвел Карапетян – 17,5%.
Получаването на мнозинство в парламента би дало на Пашинян мандат за преориентиране на страната към Европа, сключване на мирно споразумение с Азербайджан и нормализиране на отношенията с Турция, пишат западни медии за очакванията от изборите. От своя страна победа на проруската партия на Карапетян може да насочи Армения по път, подобен на този на съседна Грузия, където партията „Грузинска мечта“ на забогателия в Русия милиардер Бидзина Иванишвили води политика на сближаване с Москва.
По време на среща с Пашинян в Кремъл на 1 април Путин е дал да се разбере, че Русия ще повиши цените на газа, ако Армения се преориентира към Европа, а също така е настоял до парламентарните избори да бъде допуснат неназован политик с руски паспорт, намиращ се под арест (вероятно става дума за Карапетян).
На 9 май Путин е засилил предупрежденията, сравнявайки възможното развитие в Армения с украинския сценарий. Същата теза е повторил и след срещата на ЕАИС в Казахстан в края на май.
От средата на май руските власти започват да ограничават вноса от Армения на цветя, зеленчуци, плодове, коняк, вина, минерална вода и риба.
Това е най-мащабната търговска война, започната от Москва след 2015 г., когато Русия забрани вноса на 17 категории стоки от Турция след свалянето на руския Су-24.
В събота РИА Новости публикува видео със струпване на хора на летището в Ереван. Държавната агенция обясни опашките с „наплив от желаещи да гласуват“.
В края на май Reuters, позовавайки се на източници и документи, съобщи за планове на Русия да прехвърли в Армения до 100 000 избиратели.
Руска мрежа за дезинформация в социалната мрежа X е започнала кампанията си още през есента на миналата година – толкова ранна подготовка не е имало при нито една предишна изборна кампания. През март се появяват видеа, твърдящи, че влошаването на отношенията между Ереван и Москва може да доведе до война между Армения и Русия.
За изборите в Армения в X е била създадена и специална мрежа от ботове – едва вторият подобен случай за конкретно събитие след изборите за Бундестаг през 2025 г.
Според предизборно проучване на американската компания Gallup в края на април рейтингът на „Граждански договор“ е бил 26,7%, а на „Силна Армения“ – 14,1%. До изборите подкрепата за партията на Пашинян, според Gallup, е нараснала до 32%, а за „Силна Армения“ – до 16%.
