Неочаквано силно се представи в Общото събрание на ООН новият чешки министър на външните работи Петър Мацинка. Той е и вицепремиер в правителството на милиардера Андрей Бабиш, основател и лидер на популистката Партия на автомобилистите. Речта е особено изненадваща предвид предизборните закани това правителство да спре оръжейната помощ за Украйна. През януари Бабиш се отказа да спира помощта, което предизвика гнева на проруски настроения коалиционен партньор "Свобода и пряка демокрация" и лидера ѝ Томио Окамура.
В ООН Мацинка се обърна директно към присъстващия там Лавров, съобщи Сергей Медведев от Радио "Свобода" в Прага.
„Господин министър Лавров, днес се обръщам към вас преди всичко не като към противник. Обръщам се към вас като към човек, който много добре знае, че нито една велика държава не може да спечели война срещу реалността.
Временно можете да контролирате територия. Временно можете да управлявате наратива. Можете да създавате и насочвате пропаганда. Но не можете да подчините времето. А времето винаги ще покаже кой е говорил за сигурност и кой я е разрушавал.
Въпросът днес не е дали Русия има опасения в сферата на сигурността, които вече четири години използвате, за да оправдаете безпрецедентната агресия срещу Украйна.
Моят въпрос е: защо отговорът на тези предполагаеми опасения трябва да бъдат дронове и артилерия? Опасенията може да бъдат легитимни. Но нахлуването – никога. Ракетите не са аргумент. Вашите ракети аз смятам за физическо признание на собствен провал.
Господин министър, силата на една глобална държава не е в способността ѝ да започне война. Най-голямата сила е в способността ѝ да я прекрати.
След четири години светът би искал да чуе прости отговори: Как трябва да изглежда вашата победа? Колко разрушени градове са достатъчни? Колко погубени животи са достатъчни?
Защото, ако победата няма ясен край, това не е стратегия. Това е циничен автопилот. Сигурността не се измерва с размера на окупираната територия.
И затова сега съвсем сериозно питам: по-сигурна ли е Русия днес, отколкото беше преди четири години? Има ли повече партньори? Повече стабилност? Повече доверие?
Ако честният отговор е отрицателен – а той наистина е такъв – тогава е логично да се запитаме дали избраният път наистина води до по-голяма сигурност за вашата страна.
Войните не свършват с един подпис. Те свършват с въпроса „Защо?“. И един ден на този въпрос няма да отговаря Украйна, а Русия.
Русия, чиито герои някога се сражаваха рамо до рамо с европейските народи срещу нацизма. А днес върху тяхната памет пада сянката на нова война.
Господин Лавров, великите нации могат да преживеят поражение. Но не могат да преживеят стратегия без край. Можете да завземете територия, но не можете да завземете бъдещето.
Историята е пълна с държави, които са вярвали, че времето е на тяхна страна. В действителност то винаги е работило срещу тях. Всяка война започва с план. Вашият план днес е жив само защото нямате смелостта да признаете, че се е провалил. Минаха четири години и времето изтича. Настъпи моментът тази война най-после да бъде спряна.“
