Европейският съюз няма задача да определя кой е прав и кой е крив по въпроси, свързани с историята, езика и националната идентичност, обявиха Чехия и Словакия по повод ветото на България срещу започването на преговори със Северна Македония за членство в ЕС. В обща статия за базираното в Брюксел електронно издание ЕЮ Обзървър външните министри на двете страни Томаш Петричек и Иван Корчок разясниха днес защо не подкрепиха през декември проект на заключение на Съвета на ЕС, в който България бе успяла да вмъкне изречение за признаване на "историческите истини" като условие за начало на преговори с ЕС.

"За наша изненада бяхме определени като смутители, които се опитват да усложнят целия процес", пишат двамата министри, без да посочат кой им е залепил този етикет. "Точно обратното, бяхме принудени да се намесим с цел да предотвратим въвличанетто на процеса на разширяване в исторически спорове и превръщането на ЕС в арбитър по тях", обясняват те.

"Миналата есен бе отправено ново и твърде изненадващо искане  - да се превърне ЕС в колективен съдия за исторически интерпретации кое е правилно и грешно, кое е истина и лъжа за стотици години история на Балканите. На всичко отгоре в края на годината бе добавено искане да се обяви тази присъда за официална част от критериите за присъединяване към ЕС. Това би превърнало ЕС в арбитър по националните истории", посочват авторите на статията.

"Излиза, че ЕС ще трябва във всеки етап от присъединителните преговори да отсъжда за съвместимост на историческите интерпретации на едни страни с други", смятат двамата министри и добавят: "Неприемливо е вменяването на задължение към Северна Македония да поправи твърдяните погрешни интерпретации на историята".

Авторите предупреждават, че "такава неяснота би била в услуга на националистическата и изолационистка реторика  у нашите съседи, което не би било в интерес на ЕС и би предизвикало опасни напрежения, включително и конфликти. Според тях присъединителният процес е достатъчно сложен, в него има много условия и не бива да се добавят елементи, съдържащи предпоставки за интерпретации и емоции. Отворените исторически въпроси трябва да се уреждат двустранно. Задачата не е лесна и краткосрочна. Знаем го от своя опит", посочват външните министри на Чехия и Словакия - двете държави, които живяха заедно като Чехословакия, но след социализма се разделиха. 

ДИПЛОМАЦИЯ

Правителството на РС Македония е приело предложение за откриване на посолство в Братислава, съобщи днес македонският министър на външните работи Буяр Османи, който се срещна в Скопие със словашкия си колега Иван Корчок, който е на обиколка в Западните Балкани. 

"Подкрепата от Словакия е ясна, недвусмислена и принципна. Северна Македония заслужи начало на преговори, за което има решение, прието с консенсус през март миналата година. Мога да се съглася, че не трябва да внасяме в ЕС неразбирателства, но в същото време обективно е впечатлението, което се създава и сред нас, и сред останалите страни в региона, че процесът на интеграция става непредвидим, неясен и е един вид подвижна цел, която не се награждава според постигнатото, а според актуалните политически обстоятелства", каза Османи на съвместна пресконференция.

Словашкият външен министър Корчок изрази подкрепата, която неговата страна дава на Скопие за начало на преговори с ЕС, изразявайки надежда, че членките на ЕС ще постигнат консенсус по време на португалското председателство в ЕС. Корчок изтъкна също, че откриването на македонско посолство в Братислава ще означава развитие на отношенията между двете страни не само в политически, но и в икономически план.