Румъния, България и Турция трябва да разширят дейността на противоминната си група в Черно море и да включат в нея патрулиране за защита на енергийни инсталации и търговски пътища от евентуална руска атака, заяви румънският министър на отбраната Йонуц Мощяну в интервю за Ройтерс, цитиран от БТА.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. свободно плаващи мини, идващи от местата на бойните действия, създадоха заплаха за корабоплаването в Черно море, поради което през миналата година съюзничките в НАТО от региона – Румъния, България и Турция, създадоха съвместна противоминна група (MCM Black Sea).
„Този проект през следващите години ще трябва да бъде разширен в патрулен проект. Ще обсъдим това в близко бъдеще с нашите съюзници“, каза Мощяну пред Ройтерс.
„Черно море ще продължи да бъде бойно поле за Русия. Ние трябва да я възпрем и да защитим нашите интереси, които са енергийна инфраструктура, морска търговия и свобода на корабоплаването. Това са нашите цели и те ще бъдат защитени“, заяви румънският министър на отбраната.
Румъния има 650-километрова сухопътна граница в Украйна и през войната на територията ѝ са падали многократно фрагменти от руски дронове. Мощяну съобщи и за „почти ежедневни“ опити за заглушаване на сигнала на мобилните телефони в Черно море, като каза, че вероятно зад тези опити стои Русия. Руската страна редовно отхвърля тези обвинения.
Очаква се Румъния да стане най-големият производител на природен газ в ЕС и да се превърне в нетен износител на газ през 2027 г., след като бъде завършен голям офшорен проект за добив.
Мощяну каза още, че Румъния, която в момента се опитва да ограничи бюджетния си дефицит, който е най-високият в ЕС, вероятно няма да направи принос в новия финансов механизъм на НАТО „Списък с първостепенните нужди на Украйна“ (Prioritized Ukraine Requirements List, PURL).
Румъния дари на Украйна противовъздушна батарея „Пейтриът“, участва в обучение на украински пилоти и направи възможен износа на около 30 млн. тона украинско зърно през пристанище Констанца.
