Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен предложи днес план за 750 млрд. евро за възстановяване на европейските икономики след пандемията от коронавируса.

От тях България има шанс да получи около 15 милиарда евро, а ще трябва да внесе само 3.3 милиарда евро, става ясно от работния документ на Европейската комисия, за който е необходимо одобрение от всички държави в ЕС (вж. графиката на стр. 51 в документа).

“При това, 15-те милиарда ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10-20 години, че и повече”, коментира икономистът Георги Ангелов, който пръв публикува документа, цитиран от EURACTIV.bg. Той допълва, че Хърватия и България ще бъдат страните, които ще получат най-голямо нетно финансиране от фонда за възстановяване – около 20% от техния БВП.

Следват Гърция, Латвия и Словакия с дял над 10%. Сметката за фонда за възстановяване ще бъде платена най-вече от Германия, която е най-големият нетен донор в европейския бюджет.

По-рано през деня българският евродепутат Радан Кънев (“Демократична България”, ЕНП) предупреди, че България може да изгуби част от парите, ако не успее да убеди Европейската комисия, че ще работи по приоритетните за Европа политики. Според Радан Кънев ЕС няма просто да раздава пари, както са “свикнали българските власти“.

Той посочи три основни приоритета, които ще залегнат в основата на раздаването на средствата – модернизация и позеленяване на икономиката, дигитализация, както и съкращаване на веригите за производство и разчитане на локално производство.

“Вече трябва да покажем какви са приоритетите ни, за да получим пари. С управление като днешното, което бойкотира европейските приоритети, тъй като видимо бойкотира зелената сделка, може да станем спонсори на страни като Италия, Испания или Холандия. Минимум половината от този спасителен пакет е за политики, свързани със зелени политики”, каза Кънев.

Той зададе въпроса дали българското правителство има собствен възстановителен план след кризата, защото от него ще се определи съдбата на поне две поколения българи. Това са хората, които са родени след 1990-та година.

Европейската комисия настоява да бъде създаден нов инструмент за възстановяване, носещ названието "Следващо поколение ЕС", който да бъде включен в преработен дългосрочен бюджет на ЕС. Комисията представи също така адаптираната си работна програма за 2020 г.

Със "Следващо поколение ЕС" от 750 милиарда евро и целевите увеличения на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. общият финансов капацитет на бюджета на ЕС ще достигне 1,85 трилиона евро.

"Следващо поколение ЕС" ще набира средства, като таванът на собствените ресурси временно бъде увеличен до 2,00 % от брутния национален доход на ЕС, което ще позволи на Комисията да използва своя висок кредитен рейтинг, за да заеме 750 милиарда евро от финансовите пазари. Това допълнително финансиране ще бъде насочвано чрез програми на ЕС и ще бъде погасено през дълъг период на бъдещите бюджети на ЕС — не по-рано от 2028 г. и не по-късно от 2058 г. За да е възможно това да се осъществи по справедлив и споделен начин, Комисията предлага редица нови собствени ресурси. Освен това, за да се предоставят средства възможно най-скоро в отговор на най-неотложните нужди, Комисията предлага настоящата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г. да бъде изменена, за да е налично финансиране от 11,5 милиарда евро още през 2020 г.

Средствата, набрани за "Следващо поколение ЕС", ще бъдат инвестирани в три стълба:

1. Подкрепа за държавите членки с инвестиции и реформи

2. Енергичен импулс за икономиката на ЕС чрез стимулиране на частните инвестиции

3. Извличане на поуки от кризата (подобряване на здравеопазването)