След "историческата" среща в Шотландия между президентите на САЩ Доналд Тръмп и на ЕК Урсула фон дер Лайен отвъд океана се радват, а в Европа се надига вълна от гняв. За Тръмп е постигната "добра сделка". В Европа обаче са разочаровани и ядосани на председателката на ЕК. За страните от ЕС единствената положителна новина е, че томахавката на търговската война, размахана от сегашния стопанин на Белия дом, е заровена. Поне засега. От Тръмп могат да се се очакват всякакви изненади и обрати.
Новините за "сделката" всъщност са оскъдни и доста неясни.
ЕС се размина със заплахата за 30% мита върху много групи стоки, ще получи "само" 15%.
Освен това Съюзът се задължава да купи енергийни продукти от САЩ за $750 млрд. и в допълнение да увеличи общите си инвестиции в САЩ с $600 млрд. "Ще заместим руските доставки с американски петрол, втечнен газ и ядрено гориво", обяви Урсула Фон дел Лайен.
За авиосектора нулевите мита остават. Не е ясно какво ще стане с облагането на вноса на вина и спиртни напитки. Ставката за стоманата си остава висока - 50%.
Брюксел се оправда, че гаранциите за "стабилност" и "предсказуемост" са безценни и са най-важният резултат от Шотландия. Но критиците са катеторични - ЕК не постигна първоначалната си цел за мита "нула за нула".
Първи реакции в Европа
Френският премиер Франсоа Байру нарече съботата мрачен ден, в който са били предадени интересите на ЕС.
Вицепремиерът на Ирландия Саймън Харис заяви, че "съжалява" за 15%-ната митническа ставка, но каза, че "сигурността е важна".
Германският канцлер Фридрих Мерц защити споразумението - защото предотвратява търговски конфликт, опасен за ориентираната към износ германска икономика и особено автомобилния сектор. Но германските производители - VW, Mercedes и BMW, вече ударени с 27.5% мита от април, са притеснени. Volkswagen обяви 1.3 милиарда евро загуба за първото полугодие заради митата.
"Дори 15% ставка ще има огромни отрицателни последици за експортно ориентираната ни икономика", смята Волфганг Нидермарк от Федерацията на германските индустриалци.
Сделката е "поносима", но е неблагоприятна в сравнение със състоянието преди търговските войни на Тръмп, коментира главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг.
Критики и у нас
"Унизителна, срамна за ЕС и правен нонсенс" - така бившият вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов определи сделката в Шотландия. "Председателката на ЕК приема, че една държава има право едностранно да разрушава международното право - съгласила се е САЩ да налага 15% мита, без да получи абсолютно нищо в замяна", критикува Пеканов. Според него ЕК е приела "не най-голямата, а най-лошата възможна сделка", а обещанията за огромни енергийни и оръжейни покупки са нереалистични.
Пеканов твърди, че преките вреди няма да са катастрофа - просто американските потребители ще плащат по-скъпо за европейски стоки, а европейските фирми ще трябва да търсят нови пазари. Огромната вреда е системна - "сделката разгражда и принизява досегашния ред на международна търговия до бутафорни преговори".
Юлиан Попов, бивш министър на околната среда, също критикува отстъпчивостта на Фон дер Лайен. Според него търговската сделка ЕС–САЩ е избегната катастрофа - но за сметка на справедливостта и на дългосрочния интерес и на двете страни.
"Добрата новина е, че договорките предотвратиха пълномащабна митническа война. Лошата? Сделката затвърждава 15% базово мито върху стоките от ЕС, оставя наказателните мита върху стомана и алуминий - 50%, и изисква огромни ангажименти от страна на ЕС — от внос на втечнен природен газ до военни поръчки и инвестиции в САЩ.
В момент, когато светът все по-рязко се разделя между демокрации и авторитарни режими, е тревожно, че двете водещи демократични сили не успяват да изградят истинско партньорство. Вместо да използваме споделените си ценности за устойчивост и справедливост, приемаме управляем хаос и неравноправни отстъпки. Това отслабва и двете страни — и косвено подсилва авторитарните режими и централизираните икономики по света," посочва Юлиан Попов в своя публикация във "Фейсбук".
BBC си зададе въпроса "Кой губи и кой печели от сделката САЩ-ЕС". И цитира анализ на Capital Economics, според който ЕС ще загуби 0.5% от БВП заради митата. А САЩ? Новите данни тази седмица за инфлацията, работните места, БВП и потребителското доверие ще дадат ясна картина какво носят тарифите на Тръмп - победа или болка (pain or gain). Потребителите в САЩ са губещи - те вече усещат поскъпването на живота, а новата сделка на Тръмп ще им донесе още по-високи цени на стоките, внасяни от ЕС, посочва ВВС.
Нищо не е решено, нищо не е окончателно
Всъщност шотланската сделка САЩ-ЕС е рамкова. Появиха се коментари, че споразумението не е юридически обвързващо, че е само "политическа декларация на високо ниво", позволяваща различни тълкувания. И наистина някои "договорки" се оказват висящи, други - неуточени, трети - нереалистични.
Получи се например абсурдно объркване за ставките за европейския фармацевтичен внос в САЩ (Брюксел иска възможно най-ниското мито). Тръмп каза, че тази тема не е била част от съботните договорки. Фон дер Лайен твърди, че 15-те процента се отнасят и за този сектор. От Белия дом потвърдиха нейните думи. Дори да са включени в общия кюп с 15% мито, това е зле за компаниите от ЕС, които се надяваха на нулеви ставки.
Планът за огромни енергийни сделки пък звучи като фантасмагория. Споразумението предвижда ЕС да купи от САЩ петрол, газ, ядрено гориво за поне 750 млрд. долара за три години - или по 250 милиарда долара годишно. Нито ЕС може да внесе, нито американските фирми могат да произведат толкова. Но дори да се случи, това би било изключително разрушително за енергийните потоци в останалата част на света, коментира Reuters.
Енергийни експерти бързо пресметнаха, че през 2024 г. ЕС е купил от САЩ втечнен газ, петрол, въглища за около 64.55 млрд. долара. Това е само четвърт от обещаните от Фон дер Лайен покупки за 250 млрд. долара годишно. И напомня за подобен ангажимент на Пекин.
Тръмп преди години беше натиснал Китай да закупи допълнителни 200 млрд. долара американска енергия до края на 2021 г. Китай не само не се е доближил до "целта", вносът на енергоизточници от САЩ е дори по-нисък от преди Тръмп да започне първата си търговска война през 2017 г.
Огромни съмнения предизвика и обещанието на ЕС да инвестира допълнително 600 милиарда долара в американската икономика. "Тези пари трябва да дойдат изцяло от частния сектор, а Брюксел не може да принуди фирмите да инвестират, ако не искат, защото не им е изгодно. Няма обещание за инвестиции от публичния сектор. Няма и времева рамка, в която това да се случи", казват двама европейски дипломати пред Politico. За сравнение - Япония обеща на Тръмп 550 млрд. долара инвестиции в американската икономика, като мобилизира не само частни компании, но и публични фондове.
