На фона на рязко нараснали нужди от финансиране на разходи в сектори като отбрана и миграция Европейската комисия предложи драстично прекроен бюджет за периода 2028-2034 г. С общ размер от 1.98 трилиона евро бюджетът на ЕС нараства и като дял от брутния национален доход на ЕС - до 1.26%, и като абсолютна сума - предходният бюджет на съюза възлизаше на 1.2 трилиона евро. Огромна част от допълнителните средства отиват за новите приоритети - отбрана и миграция. Разходите за отбрана скачат 5 пъти, тези за миграция и управление на границите - 3 пъти.
Ударното увеличаване на тези бюджети носи лоши новини за държавите, разчитащи на средства за сближаване, както и на страните-членки с големи земеделски сектори. България попада и в двете групи. Според предложението на ЕК България трябва да получи национален пакет от 22.3 млрд. евро до 2034-а година, като и за нея, и за останалите членки има серия от ограничения за харченето на парите. ЕК затяга сериозно кранчето на милиардите и за пръв път ще дава наистина пари срещу реформи. Какви са новите правила и доколко ощетени ще бъдат страните, разчитащи на подкрепа по линия на кохезионната политика?
540 оперативни програми се заменят от 27 национални плана
Разместванията в рамката на бюджета на ЕС са много и големи. Промените са на всички нива - и като планиране на мерките, които ще се финансират, и като изпълнение, и като разплащане. Показателен е отказът от стотици оперативни програми и заменянето им с 27 национални и регионални плана за партньорство. Този модел много напомня националните планове за възстановяване и устойчивост, при които всички планирани реформи и инвестиции бяха защитавани под една шапка. В случая има обединяване не само на програмния документ, но и на фондовете за финансиране. С цел да улесни цялото програмиране и изпълнение, ЕК предлага да се създаде нов мегафонд, който да вкара под шапката си останалите фондове за финансиране на политиката по сближаване, общата селскостопанска политика и сигурност и отбрана. За тях ще се прилагат общи правила, като ще има и специфични регламенти по отделни по фондове.
Това окрупняване прави трудно сравними в момента отделни бюджетни линии от новия програмен период спрямо стария. Много показателна е липсата на подобно сравнение дори в комуникацията на ЕС до европарламента. Докато отделни политики са с ясно посочен ръст във финансирането, при кохезионната и общата селскостопанска политика такова сравнение с предходния програмен период липсва.
Така в момента са ясни общите разходи, които ще се финансират, като тепърва ще се правят изчисления за орязването на отделни политики. Според предложения от ЕК проекторегламент за новия мегафонд за общата селскостопанска политика следва да бъдат отпуснати 295.7 млрд. евро на ниво ЕС, минимум 217.798 млрд. евро трябва да бъдат насочени към по-слабо развитите региони. Създава се и нов инструмент - Facility, с бюджет от близо 72 млрд. евро. С тези средства ще се финансират на ниво ЕС по-големи транснационални проекти, ще се осигурява техническа помощ на страните-членки, ще има резерв за пренасочване на суми за кризисни ситуации. 10 млрд. евро е бюджетът за програмата Interreg, 50.1 млрд. финансиране ще върви към страните членки на базата на Европейския климатичен фонд.
Още на това макрониво вече започна голям спор - за парите за общата селскостопанска политика. Тук има много голямо намаление спрямо предходния програмен период - тогава по това перо бяха заложени 387 млрд. евро, сега се предлагат 295.7 млрд. евро. Намалението е с близо 24 %. Тепърва ще се правят разчети как това ударя отделните детайлни разходи в сектора.
Общата рамка показва, че парите за България по този нов фонд са 19.5 млрд. евро или с 5% повече спрямо финансирането за предния програмен период. Извън тези пари остават средствата по линия на Европейския климатичен фонд - 1.9 млрд. евро и миграция и и сигурност - 0.9 млрд. евро. Не е ясно обаче откъде идва този ръст и дали в рамките на отделните фондове, в това число обща селскостопанска политика, няма намаление. "Въпреки че извършваме предварителни анализи на база законодателното предложение на ЕК, на този етап не бихме могли да направим обективна съпоставка на финансовите параметри за двата периода при липсата на съпоставими данни. Затова заедно с колегите ни от другите ДЧ ще поискаме от Европейската комисия допълнителни пояснителни фишове (извън вече представените към проекта на МФР), които да ни дадат необходимата яснота", обясниха от екипа на вицепремиера Томислав Дончев в отговор на въпроси на "Сега". "На този етап единствената конкретика, с която разполагаме по финансовите параметри, извън общият размер на алокациите по държави, е, че т.нар. основна алокация (за фондовете на Кохезионната политика, ОСП и ОПР) на нито една ДЧ не може да надвишава 105% или да е по-ниска от 80% от алокацията й за програмен период 2021-2027. Това са т.нар. предпазни мрежи, гарантиращи липсата на сериозни девиации и дисбаланси между алокациите на отделните държави и осигуряващи относителна стабилност в размера на алокациите във времето", допълниха оттам.
Плащания за изпълнени реформи и ангажименти вместо покриване на разходи
Големите размествания в структурата на общия бюджет е равносилно на много сериозна работа по бъдещите национални и регионални партньорски планове. Освен събирането на всички фондове под обща шапка, държавите-членки трябва да въведат и нов принцип на залагане на плащанията - на базата на изпълнени ангажименти за реформи вместо просто покриване на разходи по предварително договорени приоритети. Това на практика означава за следващия програмен период върху много по-голяма сума да се приложи опитът от Националните планове за възстановяване и устойчивост. На Европейската комисия й хареса този начин на разплащане, защото той най-сетне обвърза парите с исканитео от Брюксел реформи в страните членки. Прилагането на този подход върху 7-годишен период и много по-големи плащания е много амбициозна задача и администрацията следва да е изключително внимателна какво залага като ангажименти и инвестиции.От ЕК обещават по-лесно изменение на бъдещите планове, с по-малко бюрократични спънки, но видяхме какво стана със зле договорените реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост. България загуби над 2 години в невъзможност да заявява плащания - не че това беше особено вероятно на фона на общата политическа криза.
В резултат от този различен подход се променя и принципът за отписване на неусвоени от страната-членка средства. Досега страните-членки трябваше да усвояват планираното финансиране по правилото n+3, тоест 3 години след отпускането, сега периодът се предлага да бъде съкратен до 10-месечен. Този много кратък период наподобява сега съществуващия по националните планове за възстановяване и устойчивост - страните-членки имат 6 месечен период при установено неизпълнение да се поправят или губят парите.
С цел повече гъвкавост бюджетите на страните-членки до 2034-а година няма да се програмират на 100%, а само на 75%. Останалите 25% ще се насочат при междинния преглед на изпълнението на бюджетите през 2031 г. или при възникване на спешни нужди.
Откъде ще дойдат парите
Както и при националните бюджети, и при бюджета на ЕС скандалите започнаха с разходите, но големите спорове ще са по приходите, защото те са свързани с допълнителна финансова тежест за държавите-членки и бизнеса. Показателна е реакцията на германското правителство, което броени часове след обявяването на проектобюджета на ЕС до 2034 г. определи предложеното увеличение като неприемливо. „Цялостно увеличение на бюджета на ЕС е неприемливо в момент, когато всички държави членки полагат значителни усилия за консолидация на националните си бюджети. Затова, няма да можем да приемем предложението на Комисията", бе един от първите коментари на най-голямата икономика в Европа.
ЕК предлага 5 нови собствени източника на приходи, от които счита, че в общия европейски бюджет могат да постъпват ежегодно 58.2 млрд. евро. 9.6 млрд. евро се чакат от въвеждането на 30% отчисление от приходите от търговия с емисионни квоти. Други 1.4 милиарда евро на година се чакат от 75% отчисление от събираната от държавите-членки така наречена въглеродна цена при вноса на стоки. От въвеждането на национални вноски за несъбран е-отпадък - мярка, която цели да стимулира и рециклирането, се чакат 15 млрд. евро на година. 6.8 милиарда евро годишно са очакваните постъпления от облагането на печалбите на големите корпорации с над 100 млн. евро оборот. Други идеи за нови ресурси - като въвеждането на цифров данък - облагане на глобални компании с огромни обороти в държавите, в които са генерирани, не бе одобрено. Това бе разкритикувано от бившия вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов по повод постигната търговска сделка със САЩ за митата. Според Пеканов данъкът не е предложен именно за да се отстъпи на американската администрация. Критики предизвикват и плановете за разрастване на администрацията на комисията с 2500 нови позиции. Европарламентът недоволства и от новите Национални и регионални планове за партньорства, като отделни депутати считат, че този подход - на постоянно договаряне с комисията по реформи и инвестиции, води до ренационализация на ЕС и заобикаляне на европарламента.
