Quantcast
Всяко четвърто жилище в София и Пловдив пустее | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Икономика

Всяко четвърто жилище в София и Пловдив пустее

В България 30% от къщите и апартаментите са безлюдни, а други 40% са "дядовата ръкавичка"
5 440
 Илияна Кирилова

България е страна на парадоксите и поредното проявление е, че огромна част от хората обитават пренаселени къщи и апартаменти, а в същото време над 30% от жилищата пустеят. Темата беше обсъдена по време на Четвъртия национален жилищен форум, на който бяха представени анализи на Националния център за териториално развитие и Световната банка и други данни.  
Празните домове са висок процент не само в обезлюдените села и градчета, но и в големите. Дори в "мегаполиса" София 24% от жилищата са необитавани. Подобно е положението и в Пловдив (26%). На този фон 41% от апартаментите и къщите у нас са като "дядовата ръкавичка" - прекалено гъсто населени, което е типично за бедни държави. По този показател само две държави от ЕС са по-зле от нас, показват данни на Евростат.  


Сред другите проблеми на жилищната система в България са лошото състояние на много от сградите и растящият дял на домакинствата, които мръзнат през зимата, защото не могат да си плащат сметките за отопление. По данни на Евростат страната ни е с най-висок процент от населението (над 30%), което не може да отоплява адекватно жилището си - това е притеснителна стойност и предполага вземането на спешни мерки“, коментира Минчо Бенов, директор на "Хабитат България". 

Има и друг проблем -  хората с неголеми доходи трудно могат да си позволят да излязат на квартира.  Въпреки че в момента наемите вървят надолу, нивата си остават високи. В същото време общинските жилища, които биха могли да предложат по-достъпни ценови условия, са смешно малко - те са едва 2.4% от целия жилищен фонд, а делът им дори върви към още свиване, отбеляза Бенов. Експертът посочи, че в България напълно отсъстват т. нар. социални жилища, каквито има в много други страни - строят ги фондации или други организации и ги отдават под наем/продават на достъпни цени. 

Липсват ясни правила за наемните отношения и за защита на наемателите и на наемодателите, което е една от причините толкова малко квартири у нас се отдават под наем, смята Бенов. Това е другият български парадокс - наемите са високи и много нуждаещи се не могат да си ги позволят, а същевременно е пълно със свободни жилища, които струват разходи на собствениците, а не им носят и левче доход. Очевидно е, че трябва да се търсят решения на тези дисбаланси -  в Западна Европа, САЩ,  вече и в някои централноевропейски страни като Полша и Чехия през модела на социални наемни агенции се търсят начини необитаваните жилища да излязат на наемния пазар“, отбеляза Бенов.

МАСОВО САНИРАНЕ 

Междувременно вчера правителството одобри проект на Национална стратегия за обновяване на сградния фонд в България с хоризонт до 2050 г. В документа се предвижда през следващите 10 години да върви мащабно саниране, така че да се постигнат две цели - обновяване на 60% от жилищата и на 17% от нежилищния фонд, което да доведе до спестяване на 7 329 гигаватчаса енергия годишно и до намаляване на емисиите въглероден двуокис с  3 274 453 тона. Очаква се дейностите по оздравяване на сградния фонд да доведат до създаването и поддържането на 17 600 работни места и да допринесат за увеличаване на брутния вътрешен продукт с над 557 милиона лева към 2030 г.

В същото време обаче в стратегията се посочва, че цената на санирането е висока -  само за жилищните сгради например са необходими по около 257 млн. лв. годишно до 2025 г., след това по 0.5 млрд. лева до 2030-а, а после по 1 млрд. лева годишно. Разходите до 2050 г. са колосални като сума - към  25 млрд. лева. И това е, без да се броят непредвидените разходи и съпътстващите инвестиции, които ще са необходими.

Правителството залага много на еврофондовете за финансиране на "мегасанирането", което планира. Факт е, че оздравяването на сградите и повишаването на енергийната ефективност са приоритети новия бюджет на ЕС и са във фокуса на т.нар. Зелена сделка. Освен това обаче ще се търсят и други форми на инвестиции в обновяване на сградния фонд. Една от идеите в стратегията е топлофикациите да поемат разходите за саниране в сградите, които снабдяват с топлинна енергия. 

Още

Комитова сложи край на драмите с данък "сграден паспорт"
Отпада ваденето на паспорти за блокове и къщи по график

22.07.2021

13473
Поне 800 млн. лв. са откраднати от санирането

11.05.2021

15037