В България всяко съмнение обикновено накрая се оказва горчива реалност. Правителствената програма за саниране на жилищни сгради за 2 млрд. лв. се оказва едно голямо харчене на бюджетни пари, без особено ясен ефект. Никой на практика не знае дали в резултат е повишена енергийната ефективност на домовете и дали са намалели разходите на домакинствата. Това показва одит на Сметната палата на стартиралата през 2015 г. Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Ревизорите установили, че от самото начало не е било предвидено да се наблюдава постигнатото спестяване на енергия за обновените сгради. Не се следят и финансовите спестявания за домакинствата - пряк резултат от подобрената изолация, за да може да се оцени ефектът на програмата.
Тази констатация е особено важна на фона на плановете на управляващите да похарчат нови 2.5 млрд. лв. бюджетни пари за саниране на панелни блокове през следващите три години. Да не забравяме, че е приета и дългосрочна стратегия за обновяване на националния сграден фонд до 2050 г. и подобряването на енергийните му характеристики.
Още в самото начало националната програма, определена като най-мащабната за обновяване на жилищния фонд в страната, предизвика противоречиви оценки. Първо, защото беше обявено, че санирането ще е "безплатно", но колко да е безплатно, след като се финансира от държавния бюджет, т.е от джобовете на всички данъкоплатци. Второ, беше ясно, че само малка част от домакинствата ще успеят да се включат, което прави похарчването на значителни общи публични средства още по-несправедливо. Наред с това непрекъснато избухваха скандали за съмнително завишени от строителите цени, шашми при класирането на сградите за получаване на повече точки, субективно оценяване и лошо качество на ремонтните дейности.
За близо десет години са реновирани само 1970 многофамилни сгради
в 152 населени места - нищожно малко на фона на десетките хиляди остарели панелни блокове в страната. Според анализ на МРРБ от 2020 г. едва 7% от обитаваните жилищни сгради, построени след 2010 г. и обновени, покриват съвременните изисквания за енергийна ефективност. Затова и интересът към програмата е огромен, но от подадени 5333 заявления, само една трета са се доредили се до заветното "безплатно" саниране.
За сметка на това приключилата вече програма за 2 млрд. лв. се оказа прекалено скъпо начинание - санирането на един блок излиза средно по 1.015 млн. лв.
С всяка година цената се вдига и вероятно с новата програма, която стартира с тазгодишния бюджет, санирането ще струва двойно по-скъпо. Например миналата година бяха осигурени извънредно средства от бюджета за обновяване на 48 сгради, одобрени още през 2020 г., но за които парите по програмата бяха свършили. За тях на общините, на чиито територии са въпросните сгради, бяха отпуснати 91.4 млн. лв. - т.е. средно на сграда цената съществено вече се e покачила до 1.8 млн. лв.
Имаше големи планове програмата за саниране да продължи с евросредства от Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/, но те се сгромолясаха заради огромното закъснение. Така сметките за обновяване на сградния фонд с европари се свиха само до 750 сгради при очаквани 1.2 млрд. лв. безвъзмездна помощ. Но и тези разчети вероятно ще бъдат силно редуцирани заради проблеми с получаване на траншовете по ПВУ и наближаването на крайния срок за усвояването на парите - август 2026 г.
В резултат на ограничените ресурси списъците с резервни проекти набъбват в очакване да се намери финансиране за тях. Например по схемата за безвъзмездни средства от ПВУ извън класацията останаха 2200 проектни предложения за близо 2.7 млрд. лв., които отговарят на всички критерии, но са събрали по-малко точки от класираните 756.
За управляващите е много по-лесно да натоварят с нови харчове държавния бюджет независимо от високия дефицит, отколкото да защитят пред Брюксел безвъзмездна помощ за обновяване на сградния фонд.
Планираните допълнително 2.5 млрд. лв. ще дойдат от тегленето на нови държавни заеми,
т.е. отново всички данъкоплатци ще покрият сметката за реновираните жилища на шепа домакинства - по груби сметки около 2000 сгради. При това сегашната власт окончателно се отказа да иска самоучастие с лични финанси от собствениците на жилища (например 20%), защото никой иска да извади допълнително пари от джоба си. А с това шансовете за по-добър контрол върху разходването на средствата и качеството на санирането драстично намаляват - на харизан кон зъбите не се гледат.
Странно е, че от една страна никой не наблюдава и не измерва постигнатото спестяване на енергия, а от друга, основният критерий, който носи най-много точки при класирането на сградите за финансиране - 35, е "ефективност на инвестицията", т.е. съотношението между вложените пари и спестяване на енергийното потребление. Това показва, че повечето оценки са правени на доверие и чисто субективно.
В крайна сметка големите печеливши от програмата се оказаха строителните фирми и енергийните одитори, които правят обследванията и издават сертификати на сградите и които усвоиха 2 млрд. лв. В одита на Сметната палата се посочва, че общо ангажираните търговски дружества и физически лица за изпълнение на дейности по програмата са 1745. С тях сключените договори за техническо и енергийно обследване са на стойност 52.265 млн. лв., а за проектиране, строително-монтажни работи и строителен надзор - 1.927 млрд. лв. Одиторите не посочват нищо за наетата работна ръка, въпреки че една от целите на програмата бе и осигуряване на заетост и доходи във всички общини.
Изпълнението на програмата бе съпътствано от множество скандали.
Един от тях бе свързан тъкмо с т. нар. енергийни сертификати и заложените в проектите за саниране нереални цели за постигане на най-висок клас енергийна ефективност. Имаше съмнения, че някои общини в комбина с обследващи фирми са надули показателите, които вдигат общия бал при класирането. През годините различни министри на регионалното развитие препращаха топката към Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която трябвало да проверява енергийните сертификати. Одитът на Сметната палата обаче е подминал тази агенция.
Всъщност одитирано е само Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е координатор по изпълнение на програмата. Но в тази програма са въвлечени много други участници - областни управители, кметове, сдружения на собствениците, фирми-изпълнители, ББР, Министерство на финансите.
Сдружения на собственици и кметове например масово се оплакваха от субективни фактори в комисията в МРРБ, която оценява заявките за саниране. Обследващи фирми твърдяха, че някои общини са се полакомили за повече средства и са завишили прекомерно нужните инвестиции за енергийно обновяване и така са провалили шансовете за класиране. Отделно КЗК проведе разследване и дори глоби десетки строителни фирми за картели в някои общини, които са се договаряли помежду си как да си поделят обектите и какви ценови оферти да подават.
Все проблеми, които минават и заминат без особени последствия, ако парите идват от държавния бюджет. Още една причина управляващите да предпочитат да харчат бюджетни пари. Защото, ако финансиране е по европрограми и от Брюксел дойдат на проверка и установят нередности, включително и че заложените цели са неизпълнени, България ще трябва да връща пари.
Да не забравяме и множеството сигнали за некачествено саниране и журналистически репортажи за калпава топлоизолация и прокапали тавани и дограми при първия по-голям дъжд. В одита на Сметната палата е посочено, че в периода 2016-2024 г., в който са вървели строително-монтажни дейности, са постъпили само
153 сигнала за некачествено изпълнение - 8% от всички договори.
Проверката им е възложена на ДНСК. Дирекцията неясно защо е проверила само 70 строежа, като едва в 6 от тях е констатирала отклонения при извършване на строително-монтажните работи. Това поставя съмнения и за ефективността на извършения контрол.
ДНСК не е открила проблем и с качеството на топлоизолационните материали, въпреки че през 2017 г. Центърът за изпитване на европейска сертификация в Стара Загора установява, че използваният експандиран полистирен, произвеждан от румънска фирма, не отговаря на декларирания клас по реакция на огън.
От всички 2 076 проверки, направени от ДНСК във връзка с пропуски в процеса на обновяване, са констатирани много малък брой нарушения по ЗУТ и отклонения при извършване на строителството - само в 1 на сто от случаите, става ясно от одитния доклад.
