Приходите от най-важния данък за хазната - ДДС, изостават спрямо плана, заложен в закона за държавния бюджет за 2025 г. Това става ясно от бюлетина на финансовото министерство за изпълнението на бюджета към края на април.
През първите четири месеца на годината от ДДС са събрани 6.324 млрд. лв., което e 25% от разчета за цялата година. За сравнение през миналата година в края на април постъпленията от този налог са били 5.404 млрд. лв. - с 920 млн. лв. по-малко, но пък тогава изпълнението им е било 29% от годишния план.
Възможно е събираемостта на този данък да се засили през годината и да достигне планираните рекордни 24.8 млрд. лв.
Припомняме, че Бюджет 2025, който бе приет в началото на април, е разчетен при рекорден ръст на данъчните приходи, така че да се покрият огромните разходи за вдигане на заплатите в различни бюджетни сектори и накрая хазната да излезе с дефицит не по-голям от 3% от БВП. Например от ДДС са заложени постъпления с 33% повече от миналата година, което бе определено от мнозинството анализатори като нереалистично. Засега ръстът на приходите от ДДС е далеч от въпросните 33% - за първите четири месеца на година той е 17% повече спрямо миналата година.
Тези дни финансовият министър Теменужка Петкова, по повод изоставането в приходите от ДДС, припомни, че все пак Бюджет 2025 бе приет с три месеца закъснение - от 1 април. Тя обаче вярва, че НАП и Агенция Митници ще направят всичко възможно да съберат планираните налози.
Шефът на НАП Румен Спецов наскоро заяви, че много разчита на разширения контрол върху търговията със стоки с висок фискален риск. От 1 май към горивата и хранителните продукти бяха добавени строителните материали, торовете за селското стопанство, както нови и употребявани автомобили и части за тях, като търговци и производители ще трябва предварително да декларират пред НАП всеки превоз в страната на тези стоки. "Само за 20 дни фирмите, които се занимават с продажби на автомобили (55 на брой), са внесли 10.5 млн. лв. допълнително в бюджета", похвали се Спецов.
Към края на април по-високите приходи от ДДС спрямо миналата година се дължи основно на облагането на сделки в страната и вътреобщностни придобивания, т.е. внос от страни от ЕС, става ясно от бюлетина на МФ. По това перо в хазната са влезли 4.220 млрд. лв., което е с 883,2 млн. лева (26,5%) повече от предната година.
Приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС обаче са почти на нивото от миналата година - в края на април те са 2.104 млрд. лв., което е само с 1,8% повече. Големият спад е в групата на „Горива и смазочни материали“, който се обяснява с по-ниските цени на горивата тази година.
Какво е изпълнението на другите видове данъци?
Следващият по тежест данъчен приход е този върху доходите на физически лица. 30 април бе крайната дата за плащане на окончателния данък върху доходите, придобити през миналата годината, и в резултат на това се отчита по-доброто им изпълнение. Постъпленията по това перо за първите четири месеца на годината са в размер на 2.513 млрд. лв. или 31,5 % от заложените в разчета за годината. Тези приходи са с 344,9 млн. лв. повече или с 15,9% спрямо същия период на предходната година.
Фактор за нарастване на приходите от облагането на доходите са ръстът на минималната заплата от 1 януари от 933 лв. на 1077 лв., както и ръстът на средната работна заплата в частния сектор и в обществения сектор - особено увеличението на заплатите в образованието и на разходите за персонал в бюджетните организации, отбелязва МФ.
Приходите от акцизи в края на април от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 2.181 млрд. лв., което е 28,4% от планираните за цялата година. Съпоставени със същия период на предходната година постъпленията от акцизи са със 148,8 млн. лв. (7,3 %) повече.
Много слаби са постъпленията от корпоративни данъци - в края на април те са 905 млн. лв. - едва 13% от годишния разчет. Все пак спрямо миналата година те са с 49,5 млн. лв. повече и се очаква да наваксат изоставането си спрямо плана до 30 юни, когато е крайната дата за внасяне на данъка върху печалбата от 2024 г.
Като цяло данъчните постъпления през първите четири месеца на година (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19.589 млрд. лв., което е с 13% повече от миналата година и 27,7 % от разчетените за тази година. От социални и здравноосигурителни вноски са събрани 6.322 млрд. лв. или 30,2% от разчета за 2025 г. и ръст от 619,2 млн. лв. (10,9 %) спрямо отчетените за същия период на 2024 година.
Както вече е известно дефицитът по консолидираната фискална програма към април е 1.914,2 млрд. лв. (0,9 % от прогнозния БВП). Той се дължи на силния ръст на разходите, които в края на април достигнаха 26.388 млрд. лв., което е 27,3% от годишните разчети. За сравнение, за първите четири месеца на 2024 г. разходите са били 22.173 млрд. лв.
