Бюджетният дефицит в края на юли е 4.2 млрд. лв., което е 1.96% от БВП, съобщи пред БНТ финансовият министър Теменужка Петкова. По-късно днес Министерството на финансите ще публикува данните за изпълнението на бюджета към края на юли.
Само за месец недостигът в хазната се е увеличил с почти 1 млрд. лв. За юли бе отчетен дефицит от 3.3 млрд. лв.
Приходите в бюджета за първите седем месеца на годината са в размер на 46.3 млрд. лв., като ръстът на данъчните постъпления е с 5.4 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година, отчете финансовият министър.
Разходите обаче растат с по-бързи темпове. В края на юли те достигат 50.4 млрд. лв., което е със 17.7% повече от миналата година. "Този ръст се дължи на по-големите социални плащания и разходи за персонал, както и направени редица плащания, отложени през 2024 г. като задължения към МРРБ, АПИ и НКЖИ", каза министър Петкова.
По повод заложените свръамбициозни данъчни приходи в бюджета, които до момента не могат да бъдат изпълнени, финансовият министър съобщи, че от ДДС вече имало 22% ръст на постъпленията спрямо миналата година.
"Забавят се обаче постъпленията от ДДС от внос, които се събират от Агенция Митници. За това има обективни обстоятелства, които не зависят от нас - курса на долара, международните цени на петрола, плановият ремонт на "Лукойл Нефтохим", който продължи 4 месеца и намали обемите на производство", посочи Петкова.
Тя за пореден път обясни, че мерките на НАП и АМ за по-голяма събираемост на данъци и акцизи се прилагат едва от 1 май, заради по-късното приемане на закона за държавния бюджет за тази година. Въпреки този съкратен срок, тези мерки вече давали резултати.
Петкова увери, че в края на годината бюджетът ще завърши с планирания 3% дефицит и той няма да бъде надхвърлен. По думите й капиталовата програма за 13.4 млрд. лв. нямало да бъде буфер, от който да се режат разходи.
"Правителството полага неимоверни усилия да получи до края на годината второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост - 4.5 млрд. лв. Те имат решаващо значение за постигането на 3% дефицит", каза още Петкова. И призова опозицията да не саботира страната ни със сигнали до Брюксел и протести, защото "ще носят сериозна отговорност, ако не може да получим двете плащания по ПВУ".
Няма законова пречка да искаме авансово банките да платят данък печалба, която дължат през 2026 г., каза още Петкова по повод събраните 500 млн. лв. от търговските банки през юни. Финансовият министър обясни, че всяка банка е внесла сума според счетоводните си отчети.
Петкова отрече да се прикрива бюджетен дефицит с изтегления по-голям дълг за увеличаване на капитала на десетина държавни предприятия, сред които ББР и БЕХ, в които правителството наля 5.5 млрд. лв. "Допълнителните пари в ББР имат дългосрочна цел и няма да бъдат похарчени неясно за какво. Те ще бъдат инвестирани в стратегически сектори като отбрана и ВиК мрежите", каза Петкова. Затова вноската от 4 млрд. лв. за вдигане на капитала на банката, ще стои на отделна сметка в БНБ, за да се вижда за какво се харчи.
Подготовката на бюджета за следващата година все още е на много ранен етап, ще следваме планираното в четиригодишната макроикономическа прогноза, каза финансовият министър. Петкова обяви, че популизмът да се взимат заеми, за да се увеличават пенсии и заплати, трябва да бъде преразгледан, а публичните финанси ще бъдат съобразени с икономическото развитие на страната.
