Опасенията за нереалистично надути приходи в бюджета за тази година, които няма да бъдат изпълнени, се оправдаха. С над 2.8 млрд. лв. по-малко данъчно-осигурителни постъпления от планираните очаква финансовото министерство. Това става ясно от данни в средносрочната бюджетна прогноза, която съпътства проектобюджета за 2026 г.

Неизпълнението тази година ще бъде не само по линия на твърде оптимистично заложените постъпления от ДДС, които трябваше да бъдат с 33% повече от миналогодишните. Много други налози също няма да покрият плана. 

Финансовият министър Теменужка Петкова неколкократно оправда изоставането в приходната част на бюджет 2025 с късното му приемане от 1 април. Тя уверяваше, че положителният ефект от затегнатия фискален контрол ще се прояви в последните месеци на годината, но разчетите на финансовото министерство показват, че наваксване няма да има. 

Например МФ очаква постъпленията от ДДС - основен приходоизточник на бюджета, да достигнат 11.056 млрд. евро (21.623 млрд. лв.). в края на 2025 г., при планирани 12.697 млрд. евро. Това означава неизпълнение с 13% или 1.6 млрд. евро по-малко.

От последните подробни данни за бюджета към края на септември е видно, че голямото изоставане е в ДДС от внос. За първите девет месеца на годината в хазната са влезли 4.794 млрд. лв., което е дори със 74 млн. лв. под нивото от миналата година. МФ не посочва на какво се дължи този спад на приходите от ДДС от внос за деветмесечието, но в предишни отчети месеци съобщаваше, че има намаление в категорията "Горива и смазочни масла".

Постъпленията от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни доставки към края на септември са за 10.594 млрд. лв., което е с близо 2 млрд. лв. повече или 23% от миналата година, но далеч от заложения 33% ръст. 

Под планираното ще бъдат и приходите от акцизи тази година. МФ очаква постъпления от 3.896 млрд. евро при разчетени в бюджета 3.933 млрд. Не е ясно от кои точно акцизни стоки ще дойде това неизпълнение в края на годината, но данните за бюджета към септември показват, че при алкохолните напитки събраните акцизи са по-ниски от миналогодишните - за първите девет месеца в хазната са влезли 252 млн. лв., докато миналата година са били 261 млн. лв.

Ако правителството не бе принудило банките да внесат авансово тази година 500 млн. лв. данък печалба, дължим през 2026 г., неизпълнение щеше да има и по линия на корпоративното облагане. Благодарение на тази извънредна инжекция МФ очаква тази година общо 3.448 млрд. евро от корпоративни данъци, при планирани 3.384 млрд. евро. Нефинансовите предприятия обаче ще внесат в хазната 2.739 млрд. евро данък печалба, което е с близо 300 млн. евро по-малко от планираното.

По-ниски от разчетите ще са и постъпленията от социални и здравни осигуровки. Вместо планираните 10.718 млрд. евро, те МФ очаква 10.654 млрд. евро.

Единствено от облагането на доходите върху физическите лица се очаква преизпълнение на заложените в бюджета за тази година постъпления. Приходите от данък общ доход ще са за 4.165 млрд. евро, което е със 70 млн. повече от плана.

Огромен е рискът от голямо неизпълнение на приходната част на тазгодишния бюджет и по линия на средствата от ЕС. Заради нереформираната Комисия за противодействие на корупцията Брюксел вече оряза 215 млн. евро от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост и така до края на ноември ще получим само 440 млн. евро. Останалите 1.6 млрд. евро от третото плащане, които сме заложили в бюджета, са по-скоро теоретична възможност, отколкото реалност.

Така в заложените приходи в бюджет 2025 зейва дупка от близо 6.4 млрд. лв. заради неизпълнение на данъчно-осигурителните постъпления и европомощите. Това е точно колкото заложения дефицит за тази година. За да може бюджетът да не надхвърли 3% дефицит, разходите трябва да бъдат орязани с въпросните 6.4 млрд. лв., като това ще стане вероятно за сметка на капиталовата програма на правителството и инвестиционната програма на общините.