Още стъписващи числа излизат за газовия договор с турската "Боташ", който критиците наричат "кражбата на века", а според други е много изгоден за България.
Дотук "Булгаргаз" е платил 600 млн. лева на турския си контрагент, а на практика се е възползвал от капацитет на стойност едва 40 млн. лева, каза министърът на енергетиката Жечо Станков в интервю за бТВ. При това въпросните 600 млн. лева са само изплатените задължения, а отделно "Булгаргаз" е натрупал и трупа нови, които не може да обслужва - всеки ден получава фактури от "Боташ". Каква е сумата на фактурираните дотук, но неплатените задължения, министърът не сподели. Само отбеляза, че "в определен период "Булгаргаз" е спрял да извършва плащания поради липса на средства, което е довело до натрупване на задължения". "На колене е", призна неохотно Жечо Станков, след като няколко пъти го попинаха във фалит ли е "Булгаргаз".
Щетите за България и в частност за държавното предприятие от тази "много изгодна сделка" се трупат основно по две линии. В интервюто си Жечо Станков припомни кои са те: първо, договорени са огромни, ненужно големи количества природен газ, които България да внася през Турция, второ, услугите на "Боташ" за доставянето на газ са прекалено скъпи. Оттук произтича третата щета - няма значение какви количества усвоява "Булгаргаз" по договора, длъжен е да плаща за пълния капацитет.
Министърът посочи, че около 2 млрд. куб. метра от годишния капацитет, резервиран по договора с "Боташ", остават неизползвани. И обясни защо: Цялото годишно потребление на природен газ в България е около (и дори под
3 млрд. куб. метра. 1 млрд. от тях са осигурени по дългосрочния договор с Азербайджан по много изгодни за България цени. Освен това страната ни разполага с допълнителен резервиран капацитет от над 1 млрд. куб. метра чрез терминала за втечнен природен газ в Александруполис и газовата връзка с Гърция.
"Излишният" газ, който бихме могли да доставяме през турската газова инфраструктура, се оказва непродаваем. Станков обясни защо - таксите, които са договорени за услугите на "БОТАШ", са прекалено високи - около 10 долара за мегаватчас, което е почти три пъти над обичайната тарифа.
И така, българската страна трупа задължения за значителни обеми природен газ, които не може да реализира, а трябва да плаща. При това задълженията растат и ще растат заради обичайната индексация заради инфлацията. Така преди Нова година сумата е била около 1 млн. лева дневно, от началото на годината "Булгаргаз" вече дължи по 1.05 млн. лв. на ден, догодина плащанията да достигнат 1,1 млн. лева, а през 2027 г. - 1,2 млн. лева на ден. Енергийният министър обобщи - ще платим 6 млрд. лв. "репарации" за 13 години по тази сделка.
"Обратен" казус?
След като разкритикува договора с "Боташ" (сключен от служебното правителство на Гълъб Донев с личната протекция на предидента Румен Радев), министър Станков, политик от ГЕРБ, даде като обратен, положителен пример "Балкански поток" (продължението на газопровода "Турски поток" на българска територия, изградено при кабинета "Борисов").
Това е проект, в който са инвестирани 2,6 млрд. лева, а експлоатацията му ще донесе на България около 20 млрд. лева, обяви Жечо Станков. И даде още числа: Към днешна дата, 5 години след началото на проекта, приходите възлизат на 1.9 млрд. лева. До края на дългосрочните договори за използване на капацитета предстои да бъдат заплатени още 9,8 млрд. лева, а до края на експлоатационния срок на тръбата - допълнителни 9,9 млрд. лева. "20 милиарда лева ще влязат по сметките на българските дружества", обобщи гордо министърът на ГЕРБ.
"Хвани единия, удари другия"
Според анализатора Даниел Смилов обаче казусите "Боташ" и "Балкански поток" са нещо като разнояйчни близнаци, макар и заченати от различни родители, обслужват един и същи интерес - руския.
"Те са сходни, макар че договорът с "Боташ" е истински финансово загробващ - и двата са алтернативни варианти за достъп на руски газ до Европа, платени от България", коментира Смилов във Фейсбук. Ето аргументите му:
"Договорът с "Боташ" няма никакъв смисъл освен като тройна сделка между България, "Боташ" и "Газпром", при която се гарантират три милиарда куб. м. газ за България през Турция, в случай че се блокират други алтернативни начини за доставки от Русия. Това е допълнителен, последен вариант за Русия - ако всичко друго бъде затворено, тя би могла да използва този канал, за да достига до Европа през Турция и България. Русия просто ежегодно доставя тези три милиарда куб. м. на Турция, а Турция е сигурна, че България или ще вземе три милиарда газ от нея, или ще си ги плати, без да ги взема. Защо България се съгласява на такова нещо, е хубав въпрос. Така или иначе, огромната финансова загуба за страната е факт.
"Турски поток" пък беше алтернативата на пренос на руски газ през Украйна, отново построена и платена от България. Сега ни се казва, че изгодно сме инвестирали преди пет години 2,8 милиарда в проекта. Срещу тях за пет години има 1,9 милиарда постъпления. От тази сума обаче трябва да се извадят оперативните разходи (изключвайки плащания по заемите) - интересно е колко пари остават. Ако оперативните разходи са 130 милиона на година - както спомена по БТВ министърът на енергетиката - ще излезе, че сумата пада значително, може би до 1,3 милиарда за пет години. Това означава, че след още пет години България най-вероятно няма да е избила дори началната си инвестиция по "Турски поток". Т.е. десет години България субсидира преноса на руски газ, заобикалящ Украйна".
