Заради COVID-пандемията лихвите по кредитите ще останат на исторически най-ниски нива поне още 2 години. Това прогнозира председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов и изп. директор на ОББ.

"COVID принуди централните банки да преосмислят решенията си и да задържат ниски лихвените нива още година-две в опит да насърчат потреблението и инвестициите. Нас ни интересува кога икономиката на еврозоната ще започне да излиза от кризата и кога инфлацията ще достигне целта от 2%. Едва тогава ще можем да говорим за повишаване на лихвите. Очаквам възстановяването от кризата да продължи 2-3 години. Ако ваксинирането обаче се окаже неефективно, целият процес на възстановяване ще се отложи във времето", коментира Андронов пред БНТ.

Банкерът отбеляза още, че за кредитополучателите времената са добри времена, но не и за хората с депозити. Лихвите по спестяванията са почти нулеви, докато при ипотечните заеми има лихви под 3%, а при потребителските - около 5%.

Последните данни на БНБ са към края на октомври и показват, че цената на ипотеките у нас е станала почти е като тази в САЩ. Средната лихва по ипотечните кредити в левове към края на октомври е 2.86% при малко над 3% преди година.

След затягането на кредитирането и лекото покачване на лихвите в периода март-май в началото на COVID-банките отново върнаха предкризисните лихвени нива, които са най-ниските от началото на прехода у нас.

Проверка в сайта "Моите пари" показва, че в момента немалко банки предлагат много изгодни условия за кандидати с по-високи доходи. Срещат се лихви от 2.25%, макар и плаващи, и ГПР 2.65% за ипотеки с превод на работна заплата, максимален срок на погасяване 20 години и финансиране до 80% от стойността на имота при нетен доход на клиента над 3000 лв.

С подобни нива цената на ипотеките у нас се изравни с тази в САЩ, например, където също отчитат рекорден минимум на лихвите по ипотечните кредити, откакто се води статистика. Например 30-годишните фиксирани жилищни заеми са с лихва от 2.72%. Само преди 12 месеца те са били със средна лихва от 3.66%. Рекордно евтини в САЩ са и 15-годишните ипотеки с фиксирана лихва - 2.28% спрямо 3.15% преди година.

Новоотпуснатите потребителски кредити у нас също поевтиняват. Към края на октомври средната лихва по тях пада до 7.79%, при 7.87% месец по-рано и 8.32% година преди това. Годишният процент на разходите също върви надолу - ако преди година средната му стойност е била 10% сега е 8.7%.

Данните на БНБ за обема на кредитирането показват също така, че след пролетното замразяване по време на извънредното положение, то бързо бе възстановено още през лятото. Въпреки това за заетите в най-пострадалите сектори от коронавируса - туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт и част от търговията на дребно, достъпът до кредитиране е почти невъзможен.

Към октомври изтеглените от домакинствата потребителски и жилищни кредити са се увеличили със 7,1% за една година и достигат 25.322 млрд. лв. Жилищните заеми са 11.768 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 11.9% (при 12.3% годишно увеличение през септември 2020 г.). Потребителските кредити възлизат на 11.888 млрд. лв. и се увеличават с 5.9% спрямо октомври 2019 г. (6.2% годишно повишение през септември 2020 г.). 

ТАКСИ

В същото време, на фона на ниските лихвите по заемите,  таксите, които събират банките, постоянно нарастват. Почти всеки месец трезорите вдигат комисионата за една или друга услуга, като най-вече поскъпва обслужването на каса. 

Банкерите обаче твърдят, че приходите от банкови такси се свиват. "Тази година те намаляват с близо 90 млн. лв.", заяви Петър Андронов. Причините за това са няколко. Първо, това е намалялата икономическа активност. На второ място е  и европейският регламент от преди година, който задължи търговските банки да свалят високите такси на транзакциите в рамките на ЕС и да ги приравнят с вътрешните разплащания. "Само от този регламент приходите от такси намаляха с около 100 млн. лв.", посочи Андронов. В крайна сметка, за да компенсират този спад, банките продължават и до сега да повишават цената на останалите услугите.

Значително по-евтино продължава да е електронното банкиране и все повече хора предпочитат да разпореждат разплащания през телефона или компютъра, вместо да ходят до банковия клон. За последната година, особено след избухването на COVID-пандемията, клиентите, които са преминали към мобилно банкиране са нараснали със 100%, отбеляза Андронов. Освен това по думите му много клиенти са обединили банковите си сметки, защото са осъзнали, че заради повишението такси не е рационално да държат няколко сметки в различни банки.