Quantcast
Каримански: В актуализацията на бюджета няма реформи и има неясноти | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Икономика

Каримански: В актуализацията на бюджета няма реформи и има неясноти

Правителството пилее средства за нефокусирани мерки, счита АИКБ
Обновена
2 642

Актуализацията на държавния бюджет няма да мине без сериозно напрежение в коалицията и трудни въпроси към водещата партия "Продължаваме промяната". В интервю за БНР председателят на бюджетната комисия в НС Любомир Каримански се присъедини към критиките на бизнеса, че в актуализацията няма реформи. Каримански счита и че много от числата остават неясни, а правителството отстъпва от ангажимента си за прозрачно управление на финансите. 

"В тази актуализация няма реформи и това не е критика - казва го самият вицепремиер Асен Василев, има антикризисни мерки", коментира Каримански. Той даде пример с увеличението на пенсиите, като обясни, че осъвременяване на размера не означава реформа. "Трябва да се промени целият модел, така че да се гарантира принципа на справедливост и да се изчистят многото изкривявания", обясни председателят на бюджетната комисия от ИТН.

Много от заложените числа остават неясни и не се разбира как се стигнало до тях, в министерство на финансите работи армия от експерти и ние очакваме повече детайли, каза още Каримански. Според него е любопитно да се получи отговор на въпроса защо разходите за персонал по консолидираната фискална програма растат, след като правителството твърди, че заплати ще се вдигат само при оптимизация. От ИТН настояват да има яснота и за изпълнението на инвестиционната програма. Противно на очакванията заложените капиталови разходи в размер на 8 млрд. лв. не са орязани за сметка на други разходи, но не е ясно дали отново не остават като буфер, който ще се ползва в края на годината. Асен Василев наскоро увери, че инвестиционната програма ще бъде изпълнена. Почти нито една от идеите на ИТН не се реализира, изтъкна Каримански. 

Правителството ще плати увеличението на пенсиите с парите от плана за възстановяване, коментира и бившият финансов министър Владислав  Горанов. "През 2022 г. се очаква да постъпят малко над 1 млрд. лева по Плана за възстановяване от ЕС. Това да послужи като източник за балансиране на бюджета, в който с милиард и половина увеличават пенсиите. Тоест ние нямаме устойчиво финансиране на този нов допълнителен финансов разход, друг е въпросът, че начинът, по който се променят пенсиите, нарушава изцяло основния принцип за размера на осигурителния принос и размера на пенсията", каза Горанов пред БНТ. Любопитно е откъде ще се финансира увеличението на пенсиите през 2023 г., допълни той. Справка в изготвените от правителството проекти показват, че допълнителните разходи в актуализацията наистина се финансират основно по линия на приходите от ЕС. Приходите растат общо с 1,6 млрд. лв. спрямо действащия бюджет, като 1 млрд. лв. от ръста идва по линия на очакваните постъпления от ЕС. Разходите растат с 1,9 млрд. лв., като салдото по консолидираната програма се влошава с допълнителен минус от 328 млн. лв. Така заложеният дефицит достига 6,2 млрд. лв. 

 БИЗНЕСЪТ НЕ Е ДОВОЛЕН ОТ АКТУАЛИЗАЦИЯТА

Остри критики към изготвения от правителството проект за актуализация на бюджет 2022 отправи и председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в ефира на БНР. Според Велев правителството пилее пари чрез прилагането на нефокусирани мерки, от които ще се възползват и бедни, и богати. В същото време не се прави достатъчно за гарантиране на по-ниски цени на електроенергията за бизнеса, която е в основата на инфлацията, счита Велев.  
„Идеята на тази актуализация бе преформатирана. Първоначално идеята бе правителството да подготви анализи, които да позволят да започнат реформи и те да бъдат заложени в актуализацията. Сега това се заменя с друг план – антикризисни мерки. Въпросът обаче е каква е кризата – виждаме, че БВП расте, въпреки намалената прогноза и кризата всъщност се състои в огромната инфлация. В същото време в предложената актуализация няма нито един ред за обещаната средносрочна трайна програма за компенсиране на бизнеса“, коментира Велев. Той припомни, че в момента производителите на електроенергия генерират свръхпечалби. „Не се вижда никакъв гарантиран в закона за държавния бюджет приход и разход на фонда „Сигурност на електроенергийната система“, който да финансира програма в подкрепа на бизнеса. Много общи са и внесените текстове за промени в закона за енергетиката“, коментира Велев. 
На този фон в бюджета се залагат близо 2 млрд. лв. разходи без никакво фокусиране към нуждаещи се групи. Има и скрита помощ през цените в КЕВР, през които потребителите на парно ще бъдат подкрепени с 1 млрд. лв., а битовите потребители – с 4,2 млрд. лв. Отново без никакво фокусиране към нуждаещи се. Работещите в заводите ще платят парното на софиянци и тока за загряване на басейни на богатите, даде пример Велев. 
Другите мерки в подкрепа на бизнеса – намаления акциз на електроенергията и природния газ не си струва дори да ги коментираме, толкова са незабележими като ефект. При акциза на електроенергията говорим за намаление от 2 лв. на мегават часа при цена от 431 лв. Неутрални за фирмите като ефект са и мерките, свързани с ДДС, каза още Велев.

Още

Заплатите - увеличени, реформите - заметени

02.08.2022

ТАНЯ ПЕТРОВА

6605
Падането на цените на бензина и хляба трябва да се случи до събота

05.07.2022

Обновена

1634
Кабинетът "Петков" оставя бюджет с 1.56 млрд. лв. излишък

29.07.2022

1839