Инфлацията в Хърватия няма нищо общо с въвеждането на еврото в страната от 1 януари 2023 г. Това каза в интервю за Нова тв финансовият министър на Хърватия Марко Приморац. Само за 10 години, след като стана член на Европейския съюз, Хърватия прие еврото и влезе в Шенген. България пък се отказа от еврозоната от 2024 г. и засега еврото тук се отлага поне до 2025 г.

"Данните на месечна база от декември до януари го показаха. Инфлация на практика почти не съществува. Тя е близо до нулата. Да, има инфлационен натиск. Тарифите на енергоизточниците се увеличиха, което се отрази и на другите цени, но това няма нищо общо с еврото. Същият процес тече и в държавите, които все още не са приели еврото - там цените също скачат. Сигурен съм, че цените и в България се покачват, а вие все още не сте въвели еврото. Инфлацията в момента се наблюдава навсякъде по света. Каква ще бъде тя през март, април, май? Никой не може да каже със сигурност сега. Но нашата инфлация в момента се очаква да бъде малко над средната за страните от еврозоната", казва Приморац.

ЕК попари надеждите на България за влизане в еврозоната през 2024 г.

Надеждите на България да влезе в еврозоната още догодина бяха попарени от зам. председателя по икономическите въпроси на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който е на посещение у нас.

23 Февр. 2023

Той посочва, че "когато говорехме за въвеждането на еврото, всички бяха изплашени от инфлацията и натиска на цените. От 5 септември миналата година започнахме да показваме цените и в евро, и в куна във всички магазини и на пазарите. Но още от първия ден на януари се сблъскахме с фрапиращи случаи, в които някои от магазините повишиха цените. Тези на виното, някои храни и дори на услугите скочиха. И всички се притесниха, че това ще се превърне в практика. (...) Приехме наредба, с която задължихме търговците да върнат цените такива, каквито бяха към 31 декември".

По думите му на 5 януари никой не можеше да каже със сигурност дали това е обща тенденция, или опит за спекулация. Вместо черни списъци обаче Хърватия решава да направи бял списък - платформа, в която кани големите вериги да публикуват цените си. В момента към нея са се присъединили 3 от десетте големи вериги. "По този начин не наказваме, а стимулираме. И за потребителите този вариант е по-добър. Така те ще знаят откъде да пазаруват. Ще има ефект и върху търговците, които спекулират. Те ще започнат да намаляват цените, ако всички пазаруват от онези в белия лист", казва Приморац.

До момента са наложени глоби за над 400 000 евро. "В крайна сметка не се оказа общ феномен на поскъпване, а на нелоялни практики. И открихме начин да го контролираме, така че процесът да преминава гладко. Целта на проверките и санкциите не беше да пълним държавната хазна, а да сме сигурни, че никой повече няма да се възползва от ситуацията и да увеличава цените, за да си вдига печалбата", обяснява министърът.

Според него фискалната политика не трябва да хвърля масло в огъня на инфлацията. Трябва да сме внимателни, да поддържаме фискалната стабилност и да не прекаляваме с разходите. Това ще повиши търсенето и потреблението,  а оттам - и инфлацията. "Когато говорим за по-строга парична политика, тя е свързана с покачване на лихвените проценти. И това е най-ефективният начин за справяне с инфлацията. Това е нещо, което ние подкрепяме", обяснява министърът.

Приморац обяснява как хърватските власти са успели да убедят хората, че приемането на еврото е за добро: "Събрахме работни групи с повече от 100 души, които работеха по този въпрос. Имахме много ясна комуникационна и образователна кампания в големите градове в страната. Нарекохме я "Евро на колела". По този начин запознахме хората с това какво ще се случи, след като влезем в еврозоната. Обучавахме и децата в училищата, за да подобрим и финансовите им знания".

Той посочва още, че еврозоната, както и Шенген и ЕС като цяло, са щит по време на кризи. "Ние трябваше да направим много подобрения, да усъвършенстваме административния си капацитет, да изградим много щитове и по отношение на фискалната политика и стабилните финанси на страната. Но също така присъединяването към еврозоната е нещо, което може да помогне на страните с допълнителна защита във финансово турбулентни времена", казва Приморац.

Според него България не трябва да съжалява, че членството й в еврозоната се отлага за 2025 г. "Трябва да продължите по този път с ясна и стабилна фискална политика. Това е много важно в този момент, и то не само за еврото. Неоправданите разходи може допълнително да развихрят инфлацията. А решенията са трудни, особено в ситуация, в която хората имат нужда от подкрепа. Това трябва да свети като червена лампа. Разбира се, и политическата стабилност е много важна. Смятам, че прозрачният процес, ясната кампания и силната политическа подкрепа са основни фактори, за да има успешно преминаване към еврото", съветва той.