Предвид изискването за участие на българския лев в ERM II за минимум две години и обичайния срок за оценка от 6 до 12 месеца, то България може да приеме еврото най-рано през януари 2024 г. Това обяви международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch Ratings) след като потвърди дългосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ със стабилна перспектива за България.

"Рейтингът на България е подкрепен от силните външни и фискални баланси, както и от благонадеждната рамка на политиката, подкрепена от членството в Европейския съюз и дългогодишното функциониране на валутния борд. Факторите, ограничаващи рейтинга, са както по-ниските равнища на доход, в сравнение с държави със същия рейтинг, така и неблагоприятните демографски фактори, които биха могли да ограничат растежа и да окажат натиск върху държавните финанси в дългосрочен план. Индикаторите за държавно управление са в съответствие с тези на страните със сходен рейтинг.", разказват мнението на агенцията от българското Министерство на финансите.

Стабилната перспектива отразява степента на икономическа устойчивост срещу пандемията от коронавирус, дължаща се на дългогодишната фискална стабилност, значителните по размер международни валутни резерви и възможността за съществени трансфери от ЕС през прогнозирания период. Влизането на страната във Валутния механизъм II (ERM II) и постепенният процес по подготовка за приемане на еврото също ще спомогнат за поддържането на макроикономическа и фискална стабилност в контекста на негативните рискове пред растежа и нарастващата политическа несигурност, твърди още "Фич".

Според агенцията, приемането на България в ERM II и Банковия съюз през юли 2020 г. е важно постижение, което обхваща двугодишен процес на успешно прилагане на реформи и подобряване на устойчивостта на банковия сектор. То също така отразява ангажимента, поет от държавите и институциите от еврозоната, към разширяване на обхвата на еврото във време, в което макроикономическите и политическите рискове значително нараснаха в Европа. Оттук нататък фокусът ще бъде насочен към спазването на критериите за конвергенция, както и към другите специфични за България ангажименти, които включват продължаване на усилията за реформи, се посочва в становището.

Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга са: намаляване на макроикономическите и фискални рискове и подобряване на очакванията за растежа след COVID-кризата, който от своя страна допълнително ще подкрепи и публичните финанси; напредък за присъединяване към еврозоната, както и подобряване на потенциала за растеж.

Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга са: продължително нарастване на държавния дълг; материализиране на условните задължения в публичните финанси; съществено влошаване на перспективите за растеж; възникване на значителни външни дисбаланси и/или влошаване на външната конкурентоспособност.