След 4 години на перипетии, политически кризи и блокиране на ключови реформи България приключва днес изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Изпълнението на плановете приключва едновременно във всички страни-членки. Така Европа затваря страницата на най-големия финансов инструмент за възстановяване, който наред с големия ресурс промени и логиката на финансиране в целия съюз.
Една голяма реформа остана неизпълнена в последния момент - изваждането на въглищните предприятия от структурата на Българския енергиен холдинг. Правителството даде зелена светлина за преструктурирането и отделянето им в нов холдинг, но времето за изпълнение се оказа много кратко. Очакваше се ударно в последните дни на август да има представяне на плановете за преструктуриране в НС и отмяна на решението, с което предходното Народно събрание забрани на служебния кабинет да извършва действия в тази посока, но това така и не се случи. Крайният срок за изпълнение по ПВУ на всички държави не може да се удължава под никакъв предлог и така тази мярка ще остане неизпълнена.
За разлика от предходните плащания по плана, при които страната ни имаше възможност да коригира неизпълнението в 6-месечн срок, тази отсрочка не важи заради изтичането на крайния срок по целия механизъм. Тоест за всички неизпълнени мерки ЕК директно ще намалява парите. Възможно е санкцията да е сериозна - нееднократно е споменавана сумата от сканкция до 437 млн. евро по тази реформа.
Страната ни успя ударно да изпълни други ангажименти през изминалата седмица, по които можеше да има също санкции - като измененията на Закона за държавния служител, с които бяха въведени тестове за почтеност за позиции с висок корупционен риск. В последната възможна седмица пристигнаха и очакваните 12 нови влака на "Алстом", закупени с пари по плана.
Предстои равносметка какво е успяла да изпълни България, но страната ни се размина с голямо фиаско. Ключов принос за това има предоговарянето на ПВУ от 2025 г. , когато изпълнението бе невъзможно заради блокирана реформа в областта на енергетиката. За да не губи България огромни суми, правителството на Росен Желязков изтегли подаденото искане за второ плащане и предоговори плана. Риск от сериозна загуба на средства спести и служебното правителство, което пък се договори за отлагане на сроковете за изпълнение на антикорупционните реформи. Така кабинетът “Радев” получи шанс бързо да приеме нов закон за закритата при предното редовно правителство антикорупционна комисия. Преди дни вицепремиерът Атанас Пеканов обяви, че България се цели към над 90% изпълнение на плана, при добро развитие - над 95%. Европейското финасиране по ПВУ за България възлиза на 6.32 млрд. евро. 5% неизпълнение се равнява на близо 316 млн. евро. Неизпълнение от 10% е равнозначно на загуба на около 632 млн. евро резервиран за страната ни ресурс. Дотук България е получила 4 плащания на обща стойност 4.28 млрд. евро. 5-тото искане за плащане следва да бъде изпратено до края на септември, като срокът важи за всички страни членки. Самите пари се очаква да постъпят до края на декември.
ФАКТИ
През 2021 г. бяха публикувани 4 версии на проекта за ПВУ - 2 при правителството на ГЕРБ с вицепремиер Томислав Дончев и 2 при служебните правителства на Гълъб Донев. Четвъртата версия от октомври 2021 г. бе официално изпратена на ЕК. След изборите и сформирането на кабинета на Кирил Петков започна ревизия на предадения в Брюксел план и официалната версия бе изпратена и одобрена през април 2022 г. Изпълнението на плана бе блокирано заради много спорни ангажименти за реформи в част енергетика, забранително решение на НС имаше и в частта за либерализацията на пазара на електроенергия на дребно. Планът премина през серия от предоговаряния, като последното бе от май тази година. По плана Бълтария изпълни стотици ангажименти за реформи и инвестиции. Новото в този инструмент на финансиране е, че парите не се изплащат за направени разходи, а за изпълнени ангажименти за резултати. Очаква се този принцип на финансиране да залегне и във финансовата рамка за новия програмен период в бюджета на ЕС 2028-2034.
