Медия без
политическа реклама

АФП: Слепота, наивитет и алчност вкараха Германия в руския капан

Берлин научи по трудния начин защо не бива да слага всички енергийни яйца в една кошница

21 Юли 2022
Фирмен надпис, на който Германия изглежда като придатък на "Газпром"
Дойче веле
Фирмен надпис, на който Германия изглежда като придатък на "Газпром"

Как Германия стана толкова зависима от руския газ? - отговаря агенция Франс прес в анализ, цитиран от БГНЕС. 

През Студената война

В разгара на Студената война Съветският съюз започна да купува тръби от Германия, за да изгради нефтопроводи и газопроводи, предназначени за използване на огромните му енергийни запаси.

Но администрацията на Джон Кенеди в САЩ, угрижена за разрастващия се руски енергиен устрем, успя да наложи ембарго върху износа на германски тръби.

След като санкцията бе отменена през 1966 г., през 1970 г. бе подписано историческото споразумение "тръби срещу газ", съгласно което стоманени тръби се предоставят на Съветския съюз в замяна на газ. През 1973 г. Западна Германия получи първите си доставки на сибирски суров петрол. До падането на Берлинската стена през 1989 г. Съветският съюз осигуряваше около половината от вноса на газ в Западна Германия.

Изгодни цени

Германия купуваше руски газ на изгодни цени, което бе голям стимул за нейната промишленост.

С либерализирането на европейските пазари на газ и електроенергия през 2000 г. "енергийните компании търсеха най-евтините оферти. Това бе руският природен газ", каза неотдавна Зигмар Габриел, някогашен министър на икономиката на Ангела Меркел.

Габриел бе един от няколкото социалдемократи заедно с бившия канцлер Герхард Шрьодер, които насърчаваха развитието на търговските връзки с Русия. След това тази политика бе продължена от консерваторката Ангела Меркел. В едно от малкото интервюта, които даде, след като се оттегли от политиката миналата година, Меркел заяви, че близките търговски отношения с Москва са били "в интерес" на Германия.

Мрежата от зависимости се разрасна бързо през десетилетията. През 1994 г. започна изграждането на газопровода "Ямал-Европа", който минава през Беларус и Полша. Газопроводът "Северен поток 1", който минава по дъното на Балтийско море, бе пуснат в експлоатация през 2011 г.

Енергиен преход

През 2011 г. Германия реши да се откаже от ядрената енергия в отговор на аварията във Фукушима. По-късно тя се ангажира да спре използването на въглища и да увеличи възобновяемите енергийни източници. Междувременно се очакваше, че газът ще помогне да се компенсира недостигът. В този контекст през 2015 г. правителството на Меркел взе решение да стартира проекта за газопровод "Северен поток 2" с Русия, който е близнак на "Северен поток 1", за да се удвоят доставките. Мащабният проект предизвика напрежение с Вашингтон и европейските партньори, които предупредиха, че той ще даде опасен лост за влияние на Путин. След години на строителство и милиарди евро инвестиции, Германия най-накрая се отказа от плана само дни преди нахлуването в Украйна през февруари.

Напрежението нараства

Зависимостта от руската енергия продължава въпреки този ход, като връзва ръцете на Германия в конфликта в Украйна и помага за подхранването на военната машина на Москва.

Бен Макуилямс, специалист по енергетика в мозъчния тръст "Брьогел", заяви, че Берлин сериозно се е объркал. "Съвсем очевидно е, че е направен погрешен залог, според който ако търгуваме с много руска енергия, ще можем да контролираме Русия, защото тя има толкова много какво да губи, ако дразни или противопоставя Германия, че няма да го направи (да намали доставките)", каза той пред АФП. "Това бе залогът и той беше погрешен."

Берлин твърди, че "Газпром" е свил доставките от юни насам, което не му позволява да попълни резервите си преди застудяването на времето.

"Всички яйца в една кошница"

Слепота, наивност, алчност: Германия бе подложена на множество критики, че е позволила да бъде притисната в икономически и дипломатически ъгъл.

"Енергийната зависимост от Русия бе рационален ход - всички спечелиха", казва пред „Шпигел“ Ролф Мартин Шмитц, бивш главен изпълнителен директор на германския енергиен гигант RWE. "Но планът не включваше деспот като Путин."

Министърът на икономиката Роберт Хабек, член на партията на Зелените, който встъпи в длъжност с коалиционното правителство на Олаф Шолц през декември, заяви, че Германия е била принудена да научи някои жестоки уроци.

"Никога не бива да слагате всичките си яйца в една кошница", каза Хабек.

Правителството твърди, че до средата на 2024 г. ще се освободи от руския газ, който все още представлява 35% от вноса.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?