Германците, които продължат да работят след навършване на пенсионна възраст, ще бъдат освободени от данъци за доходи до 2000 евро извън пенсията. Т.е. до 24 000 евро годишно. Тази нова схема, наречена Aktivrente или схема за активна пенсия, трябва да влезе в сила от януари, а беше предизборно обещание на канцлера Фридрих Мерц. Правителството се надява схемата да е стимул хората да продължат да работят и след пенсиониране. Днес правителството одобри проектозакона и изпраща за гласуване на Бундестага.
Германия, както повечето европейски страни, има голям демографски проблем - все по-голям дефицит на пазара на труда и растящ брой хора, които излизат в пенсия. Около 9% от работната сила - 4,8 млн. души, се очаква да се пенсионират в следващите 10 г.
Според мотивите към проекта, данъчното облекчение би следвало да задържи по-дълго опитните и висококвалифицирани кадри на разположение на бизнеса, да увеличи заетостта и да допринесе за икономически ръст и по-високи бюджетни приходи.
Върху допълнителните трудови доходи все така ще се дължат социални осигуровки и за сметка на служителя, и за сметка на работодателя. Това пък би трябвало да даде глътка въздух на здравната и пенсионната система в Германия, посочват от финансовото министерство.
Схемата за активна пенсия ще се прилага към всеки, навършил задължителната пенсионна възраст от 67 г. и иска да продължава да работи работа, която подлежи на задължително социално осигуряване. Държавните служители, самонаетите и тези в търговията, селското и горското стопанство нямат право да участват, което вече се критикува от експертите.
Според правителствени разчети, ако една четвърт от имащите право на данъчно облекчение се възползват от него, разходите в изгубени данъчни приходи ще бъдат около 900,86 млн. евро, макар че експерти смятат, че по-реалните оценки са сумата да надхвърли 2 млрд. евро. Въпреки това, правителството подчертава, че по-голямо значение имат дългосрочните ползи от схемата, която ще се изплати за три години благодарение на икономическия растеж и повишените приходи от осигуровки.
Много любопитен анализ на схемата е направил д-р Стефан Бах от Германския институт за икономически изследвания:
Първо, ще има „ефект на безплатния пътник“ сред приблизително 300 000 служители, които подлежат на социалноосигурителни вноски и които вече продължават да работят след пенсионна възраст с данъчна карта. Те работят предимно на непълно работно време, средно малко над 20 часа седмично. Това би означавало недостиг на данъчни постъпления от почти 1 млрд. евро годишно.
Тези работници биха могли да удължат работното си време, но вероятно не с много. Освен това, в момента има около 900 000 мини-работници в пенсионна възраст. Те не плащат данък върху доходите и следователно не биха се възползвали от незабавно облекчение. Въпреки това, таванът на мини-работата – понастоящем 556 евро на месец – вече не се отнася за тях. Следователно някои от тях вероятно ще работят един или два допълнителни дни седмично. А други биха могли да се присъединят от големия скрит резерв от здрави хора в пенсионна възраст с добра квалификация и без големи семейни задължения.
Според статистиката, предимно по-квалифицираните пенсионери с по-високи доходи продължават да работят на работни места, подлежащи на социалноосигурителни вноски, докато тези, които работят на мини работни места в пенсионна възраст, са по-равномерно разпределени във всички доходни групи и образователни квалификации.
На този фон очакванията за няколкостотин хиляди работещи пенсионери изглеждат малко вероятни. Оценките, че активната пенсия може да мотивира 50 000 до 100 000 пенсионери да продължат да работят, изглеждат реалистични. На повечето от тях ще бъде позволено да работят на непълно работно време, между 20 и 25 часа седмично, но това пак ще даде добър ефект. Това би могло да увеличи общата икономическа работна сила с 0,1% и брутния вътрешен продукт с малко по-малък процент. Недостигът в приходите от данък върху доходите би се намалил наполовина, а целият държавен сектор би постигнал дори малък излишък, като се вземат предвид допълнителните приходи от други данъци и социалноосигурителни вноски.
Като цяло, активната пенсия е стъпка в правилната посока. Въпреки това, нейното въздействие вероятно ще остане ограничено и ще доведе до допълнителна бюрокрация. Тя може да допринесе само в малка степен за борбата с намаляващата заетост и недостига на квалифицирани работници.
В същото време политиците продължават да насърчават ранното пенсиониране – по-специално чрез пълна пенсия след 45 години осигурителни вноски, прекалено ниски удръжки за ранно пенсиониране и необлагаеми с данък доплащания за частично пенсиониране. Не на последно място, активната пенсия е от полза предимно за заможните и привилегированите пенсионери с по-високи доходи, които са по-здрави и могат да продължат да работят в напреднала възраст. Това няма да намали нарастващата бедност сред възрастните хора.
Активната пенсия може да се отпуска като данъчно облекчение, за да се ограничат данъчните предимства за високите доходи. Като алтернатива или допълнение, държавата може да поеме и част от вноските на работодателите за пенсионно и социално осигуряване, ако осигурените не придобиват допълнителни права на обезщетения. вноските на работодателите за пенсионно и безработично осигуряване също могат да се изплащат, ако пенсионерите, които подлежат на социалноосигурителни вноски, не придобиват никакви допълнителни права на обезщетения. Това би спестило бюрократичната тежест за самонаетите.
