Лидерът на ХДС Фридрих Мерц бе избран за канцлер на Германия при второто гласуване в Бундестага. Мерц получи 325 гласа, при необходими 316. Против бяха 289 депутати, 1 се въздържа.
Сутринта ситуацията не изглеждаше толкова добра за Мерц. При първото гласуване той не бе избран за канцлер - "за" гласуваха 310 депутати, "против" бяха 307, а трима се въздържаха.
Първото гласуване бе изненадващо, тъй като коалиционните партньори зад Мерц ХДС-ХСС и ГСДП имат заедно 328 места. Не стана ясно кои депутати са саботирали избора - християндемократите смятат, че депутати от ГСДП не са гласували, но социалдемократите казват, че Мерц трябва да търси вината в собствената си група. Проблемът бе сериозен - досега в историята на немския парламентаризъм никога не се е случвало канцлер да не бъде избран след успешни преговори за управляваща коалиция.
Проблемът с първото гласуване бе имиджов, но не фатален. Бундестагът разполагаше с 14 дни, за да организира нови гласувания. Теоретично други кандидати можеха да се кандидатират заедно с Мерц. Всеки кандидат все още се нуждаеше от абсолютно мнозинство. Но ако през този период не се стигнеше до успешен избор, щеше да се проведе последно гласуване като при него щеше да е достатъчно относително мнозинство - т.е. щеше да спечели този, който получи най-много гласове. На практика това означаваше, че провалът на Мерц днес е исторически, но в крайна сметка Бундестага вероятно ще го избере за канцлер.
Мерц все пак реши веднага да се мине към повторно гласуване, като преди това партиите от коалицията стегнаха редиците със заседания на парламентарните групи.
Коалицията зад досегашният лидер на християндемократите Фридрих Мерц стана възможна след като неговата партия подписа вчера коалиционно споразумение от 144 страници с ХСС и с досега управлявалите социалдемократи от ГСДП.
Съпредседателят на ГСДП Ларс Клингбайл, който се очаква да бъде вицеканцлер и финансов министър, заяви, че новото правителство ще започне бързо работа, за да може да постигне икономически растеж, да инвестира в бъдещето и да подобри ситуацията в областта на сигурността.
Междувременно християндемократите избраха Йенс Шпан за лидер на фракцията си в Бундестага.
КОЙ КОЙ ЩЕ Е В НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ГЕРМАНИЯ:
Вицеканцлер и министър на финансите: Ларс Клингбайл от ГСДП
47-годишният Ларс Клингбайл е водеща фигура в младежкото крило на партията и сътрудник на проруския бивш канцлер Герхард Шрьодер, след което през 2017 г. става генерален секретар на ГСДП. Оттогава той отхвърля проруската позиция на Шрьодер. За разлика от мнозина в традиционно пацифистката ГСДП, Клингбайл, който е син на военен, иска да укрепи въоръжените сили на Германия, включително с бойни дронове.
Министър на икономиката: Катерина Райхе от ХДС
51-годишната Райхе наследява ключовото министерство от Роберт Хабек от "Зелените" в момент на продължителен икономически спад в най-силната европейска икономика. От 2020 г. тя е главен изпълнителен директор на регионалната компания за енергийна инфраструктура "Вестенерги" (Westenergie), която е клон на E.ON – най-големия оператор на енергийни мрежи в Европа.
Министър на външните работи: Йохан Вадефул от ХДС
62-годишният Вадефул ще наследи Аналена Бербок от "Зелените" като първи дипломат на Германия. Той е заместник-председател на ХДС/ХСС в парламента и работи по въпроси, свързани с външната политика и отбраната.
Министър на вътрешните работи: Александър Добринт от ХСС
Добринт, който е високопоставен член на ХСС – баварския партньор на ХДС, ще ръководи министерството, което отговаря за миграцията, в момент, когато крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) се възползва от общественото недоволство по отношение на сигурността по границите.
При Меркел той бе министър на транспорта.
Министър на отбраната: Борис Писториус от ГСДП
Популярният Писториус, който до 2023 г. бе вътрешен министър на провинция Долна Саксония, е единствената фигура на ГСДП, която запазва поста си от досегашното правителство.
Ръководител на канцеларията: Торстен Фрай от ХДС
Фрай ще е дясната ръка на Мерц в канцеларията и е член на Бундестага от 2013 година. 51-годишният мъж заема водещи позиции в парламентарната фракция на ХДС.
Министър на правосъдието: Щефани Хубих от ГСДП
56-годишната Хубих е изненадващ избор. Досега тя бе министър на образованието в родната си провинция Рейнланд-Пфалц, а по-рано е младши министър във федералното министерство на правосъдието. Бивш съдия и прокурор.
Министър на труда: Бербел Бас от ГСДП
Бившият председател на парламента, който идва от западната провинция Северен Рейн-Вестфалия, е дългогодишен политик с предишни мандати като заместник-председател и ръководител на фракцията.
Министър на цифровизацията: Карстен Вилдбергер от ХДС
Вилдбергер ще се оттегли от поста си на главен изпълнителен директор на германския технологична компания "Сикономи" (Ceconomy).
Преди това 55-годишният политик е бил член на управителните съвети на германската компания E.ON и на телекомуникационните групи "Телстра" (Telstra), "Водафон" (Vodafone) и "Дойче Телеком" (Deutsche Telekom). От 1998 г. до 2003 г. той работи като консултант в "Бостън Кънсълтинг Груп" (Boston Consulting Group).
Министър на развитието: Рийм Алабали-Радован от ГСДП
Най-младият член на кабинета - 35-годишната Рийм е родена в Москва през 1990 г. в семейство от иракски произход, тя се премества в източната провинция Мекленбург - Предна Померания на 6-годишна възраст
Министър на транспорта: Патрик Шнидер (ХДС)
От 2011 г. до 2018 г. Шнидер е бил генерален секретар на ХДС в Рейнланд-Пфалц. Депутат в Бундестага от 2009
Министър на образованието: Карин Прин (ХДС)
Родена е в Амстердам, където бабите и дядовците й по майчина линия са избягали в началото на 30-те години преди появата на националсоциализма в Германия. По-късно се премества в Германия. Беше министър на образованието, науката и културата на Шлезвиг-Холщайн. По време на ковид кризата прави спорно изказване за влиянието на болестта върху децата.
Министър на здравеопазването: Нина Варкен (ХДС)
Адвокат и политик, дълги години е заместник-председател на младежката фракция на ХДС. През юни 2017 г. Варкен гласува против въвеждането на Германия от еднополови бракове
