1 май не носи добро чувство във Враца. На този ден през 1966 г. загиват стотици хора. Това е едно от най-тежките бедствия у нас. Не е природно, а авария - къса се дигата на хвостохранилището на мини "Плакалница" край близкото село Згориград. Загиват стотици хора, разрушенията от вълната са неописуеми. Социалистическата власт укрива трагедията. След 1989 г. Враца официално отбелязва датата, но и до днес мнозина българи не знаят за случилото се.

В местния исторически музей, навръх 59-тата годишнина, ужасът е разказан чрез изложба:

В града има и паметник на загиналите, на него се слагат цветя.

Официално жертвите са 107, сред тях и деца. Труповете едва са разпознати от роднините. По-късно жертвите се оценяват на над 500. Ранени са над 2000 души, разрушените напълно къщи  - повече от 150, над 1000 сгради са с поражения. Стотици семейства остават без дом.

Няма как да е друго, след като около 450 000 кубични метра вода, кал, камъни, дървета са помели Згориград и врачанските квартали по брега на река Лева. Вълната е тръгнала от високото към ниското по протежението на дефилето на Вратцата. Коритото носи човешки и животински тела, стени от помлените сгради, покъщнина...

По-късно трима началници от добивното предприятие получават присъди между 5 и 12 години затвор.