Военни от авиационната база в Крумово бяха стоварени на борда на кораба ABLE по въздух. Това е вторият от двата кораба, за които се смята, че е ударен от руски дронове. Военните са прекарали 30 минути на борда със задачата да открият и съберат части от дронове. "Такива части не бяха намерени", обяви на брифинг във Военноморска база "Чайка" старши сержант Иван Кацаров, старши парашутист спасител. Той е един от хората, които са били на кораба. Кацаров говори в присъствието на военния министър Димитър Стоянов, който също беше в базата. Кацаров каза, че всичко е обгоряло. "Влизахме вътре. Всичко е изгоряло. Проверихме товара, установихме, че е зърно", обяви той. Един от спасените от ABLE моряци в понеделник каза: "Руснаците сякаш ни пуснаха подводна бомба. Взривът дойде отдолу."
"Да се говори с хипотези не е коректно, когато става въпрос за националната сигурност. Трябва да говорим с доказателства. И от украинската страна отрекоха, и от руската страна отрекоха", каза Димитър Стоянов по време на същия брифинг в базата във Варна.
"Още по-странно беше и твърдението, че Военноморските сили са предоставили информация за комбиниран удар на украинската страна от руски дронове. Такава информация категорично не е предоставяна", категоричен бе военният министър.
"Вижда се нарастване на интензитета на ударите в икономическите зони на Румъния, България и Турция. Моят извод е, че това няма да спре. Войната продължава с пълна сила. Войната се разраства във всяка посока. Няма да е коректно да обвиняваме една или друга страна. Напълно е възможно дронът да е украински, напълно е възможно да е руски. За съжаление, не констатирахме отломки от него, за да го идентифицираме. От вертолета видях, че ударът е от надводен дрон. Машинното отделение е наводнено цялото. Не може да се коментира чий дрон е категорично", допълни Стоянов.
"Това, което успях да видя от борда на вертолета, е, че ударът е бил от надводен дрон и машинното отделение е цялото наводнено. Категорично не може да се коментира чий дрон е, а камо ли да кажем дали има трета страна", заяви още той.
При операцията по обследване на единия от двата ударени от дронове търговски кораби в българската икономическа зона в Черно море е участвала и фрегатата "Верни". Вчера фрегатата установи местоположението и състоянието на кораба и сега той трябва да бъде огледан, като ще се проверява и за опасни отломки. В момента корабът дрейфува на 55 морски мили североизточно от нос Емине.
Издирването на екипажа (деветима сирийци и един египетски гражданин) на втория товарен съд - потъналия ALFA WATAN, бе прекратено и това предизвика Сирия да изпрати дипломатическа нота до България с искане за независимо разследване на инцидента и обяснение защо операцията по издирване на оцелели е прекратена по-малко от 24 часа след атаката.
Тази сутрин експертът по морско търсене и спасяване Коста Андреев, който е председател на доброволческото сдружение БУЛСАР и бивш зам.-командир на Военноморските сили, коментира, че шансовете за оцеляване на екипажа са били извънредно малки след първите часове.
„Не съм сигурен дали Сирия има право да критикува нашите власти. Обикновено една такава операция може да продължи от 24 до 40 часа, до две денонощия - обясни Андреев пред Нова тв. - Продължителността на издирване се определя според конкретния район, метеорологичните условия и вероятността за откриване на живи хора. Морската среда е сериозна опасност за човешкия организъм, дори когато температурата на водата не изглежда особено ниска. Водата в района на инцидента вероятно е била около 18-20 градуса. При такава температура на водата човешкият организъм може да издържи максимум до около 40 часа, но всичко зависи от облеклото и състоянието на човека. Още през първите два часа може да започне изтръпване на крайниците, тъй като организмът ограничава кръвообращението към тях, за да запази температурата на жизненоважните органи. Между втория и седмия час може да настъпи тежка хипотермия. А да се издържи до 40 часа са много редки случаи. Вероятността някой човек да оцелее над седем часа в такава среда, при температура 18-20 градуса, е минимална“.
Все пак експертът отказа да направи категоричен извод, че след първото денонощие не е имало никакъв шанс да бъдат открити оцелели, защото "има изключения, има случаи, когато хора са издържали и по-дълго време във водата, в зависимост от състоянието, в което са били“.
Андреев изходи от часа на атаката с дрон - 3:00 сутринта, когато повечето хора от екипажа са спели в каютите. А като са били с дрехи за сън, това допълнително намалява възможностите за продължително оцеляване във водата.
Що се отнася до намерения преобърнат спасителен плот, това не доказвало непременно, че моряци са успели да се евакуират. „Във всеки кораб има устройство, което при потъването освобождава плотовете автоматично. Така че няма гаранция, че човек го е спуснал“, обясни той.
ALFA WATAN е потънал на дълбочина около 2 км, което предполага, че за изследването е нужна специализирана техника, включително дистанционно управлявани апарати.
„Има такива дронове, но една подобна операция може да продължи дълго време, тъй като зависи от климатичните условия в района - посочи Андреев. - Нужен е и достатъчно стабилен кораб, със система за динамично позициониране, който да може да носи, управлява и поддържа подводен апарат, способен да работи на дълбочина до 2000 метра. Преди началото на операцията трябва да бъдат извършени предварителни проучвания, да се уточни мястото на потъването и да се осигури подходящ плавателен съд и оборудване."
По тази причина Андреев не се ангажира с конкретен срок дали изследването ще отнеме седмици или месеци: „Предстои една много сложна технически операция“.
Същевременно БНТ съобщи, че няма замърсяване на морската вода с нефтопродукти в близост до българското крайбрежие след инцидента с двата кораба. Басейнова дирекция „Черноморски район“ е правила извънредна проверка по разпореждане на министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова. Проби от водата са взети в районите на нос Калиакра, Бяла и Созопол.
Атаките по кораби оскъпяват превоза на стоки
„Виждаме оскъпяване на корабоплаването, защото България и Черно море вече влизат във т.нар. „военната зона”. При корабоплаването няма съществен спад, но условията вече са различни – по-скъпи навла (цени на превоз), застраховки", коментира икономистът Преслав Райков, като допълни, че икономически сме много зависими, тъй като България разчита на износа, благодарение на силното зърнопроизводство.
Според него има потенциална опасност и за „Лукойл Нефтохим”: „Ние внасяме петрола по море, на фона на военния риск, който ескалира, може да има затруднения. Най-големите зърнени терминали в Русия също са затворени. Може да очакваме още ескалации. До момента в Черно море има около 200 ударени или потопени кораби. Това е сравнимо с пълномащабна военна операция”.
„Ситуацията в Черно море няма как да не се отрази върху цялата икономическа ситуация. Най-потърпевши ще бъдат нашите производители, защото този военен риск ще бъде изцяло компенсиран от тях, понеже ще продават на по-ниски цени”, каза пък Никола Христов, член на УС на Българската асоциация на корабните брокери и агенти.
Той прогнозира, че цената на 1 тон превозвана стока може да се увеличи с между 5 и 10 долара. „Цените са различни при различните превози, както и дестинации. Не е голямо увеличение, но увеличеният военен риск кара собствениците да не насочват корабите си в тази посока”, добави експертът.
Тъкмо обратната теза застъпи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски.
"Няма нищо притеснително за търговията със зърно по Черно море - каза той пред журналисти в Пловдив и добави, че е при комуникация с председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите е бил увере́н, че ситуацията е спокойна. - За момента ситуацията по отношение на пристанищата във Варна и Бургас е спокойна. Няма нужда от извънредни мерки по отношение на търговията по Черно море."
Декларация
Зачестилите атаки по кораби имат пряко оперативно отражение върху корабоплаването от и към българските пристанища, се казва в декларация на УС ва Българската асоциация на морските капитани (БАМК), адресирана до президента, председателя на Народното събрание, премиера, министрите на отбраната, транспорта, външните работи и околната среда.
"Това означава реална опасност за живота и здравето им на морските лица; а за държавата – риск за пристанищната дейност, веригите на доставки, морската икономика, околната среда и международната свързаност на България“, пишат от БАМК.
БАМК настоява държавните институции да предприемат незабавни и координирани действия в шест ключови направления, като на първо място да се въведе непрекъснато интегрирано наблюдение и оперативен обмен на информация между Морския спасителен координационен център (MRCC), Военноморските сили, Гранична полиция, ИА „Морска администрация“ и ДП „Пристанищна инфраструктура“.
Иска се и разширяване на противоминните операции за гарантиране на безопасни подходи към пристанищата Варна и Бургас, както и поддържане на актуални указания за рисковите зони към корабособствениците. А също засилване на държавното присъствие и контрол в териториалното море и изключителната икономическа зона на България, съчетано с активни дипломатически действия чрез ЕС, НАТО, IMO и ООН за търсене на отговорност при посегателства срещу търговски кораби.
