Тримата убити край бившата хижа "Петрохан" са били част от нещо като паравоенна дружинка, която е живеела в сградата, притежавала е много оръжие и не е позволявала на никой да се приближи.
Това стана ясно от разказ на кмета на намиращото се на 15 км село Гинци - Георги Тодоров. Пред "Нова тв" той даде много подробности както от местопрестъплението, така и от "дейността" на убитите. Ето и целият му разказ, който хвърля светлина върху мистериозния към момента случай:
"Вчера около 14:00, началникът на РПУ-Годеч - Иванчев, ме информира, че има три трупа в района на хижа "Петрохан" и да отидем там, тъй като тя е в нашето землище, а и да бъда като поемно лице. Първо бяха влезли спецслужбите на ДАНС в сградата, която беше почти унищожена, изгоряла. След това дойдоха криминалистите от София, годечката полиция.
Събрахме се, влязохме и какво да видим: пред входа на хижата трима застреляни - легнали, наредени един до друг. Разпознах ги, понеже няколко пъти съм имал среща с тия хижари, ли са рейнджъри ли са. Разпознах двама-трима, а повече хора дали е имало, не се знае. Вътре са намерили много оръжие, гилзи. У самите убити се намериха три пистолета и една карабина, под единия беше - американски тип, не знам каква марка.
Застреляни бяха в главите, не зная по телата дали има рани. На единия брадата беше обгорена, на другия дрехите бяха изгорели, та му се виждаше гърбът. Спецслужбите казаха, че не може да се гадае те ли са се самоубили, друг ли ги е самоубил. До тях имаше празни гилзи, а вътре в помещенията имаше куршуми - много оръжие, много гилзи. Дойде и пожарната втори път, защото пожарът пак се възобнови вечерта.
Тези мъже там живееха. Питах ги с какво се занимават, те ми отговориха, че опазвали горите. Просто нямам представа какво са пазели. Не даваха на хората да ходят да берат боровинки и малини, за да си изкарват прехраната, или да си работят имотите, където имат ливади. Проверявали ги, искали им лични карти. Няколко пъти ходих да им правя забележка - какви са те, та ще искат на хората лични карти. Даже на един граничен полицай му бяха искали личната карта, той показал служебната, а те настоявали да си покаже и личната.
Те имат камери на много места по дърветата, имаше две-три бариери. Вътре не се знае какво оборудване има. Даже бяха заградили повече територия, та пак им правих забележка - чак бяха заградили пътеката, по която минават туристите по маршрута Ком-Емине. Накарах ги да си отместят оградата. Не даваха други хора въобще да влизат. Идваха от министерството на земеделието на проверка, но дойдоха първо при мен аз да ги заведа, защото не смееха да отидат горе, че не ги знаеха какви са що са. А аз понеже ги познавах горе-долу... Те имаха и едни огромни кучета, които вчера ги намериха на втория етаж в хижата изгорели.
Беше хубава хижа, ремонтирана, направена добре, обзаведена. Обаче сега като погледнах какво е състоянието, беше все едно си отишъл на война - изгоряла, опустошена.
Повече хора живееха там, но трима са намерени - десетина бяха. Никой не знае какво са правели, даже и полицията рядко влизаше - при някакви случаи, ако чуят някакъв сигнал отиваха да проверят, да им кажат да подпишат, че няма да се занимават с щуротии.
Единия го познавах лично - Иво, който им беше като отговорник. Много хубаво, симпатично момче и даже го предупредих като се запознахме: "Иво, не си за тука, за тия хора". Той ми каза: "Няма да се притесняваш, всичко е добре. Ние не сме тук дошли да правим на хората золуми, да убиваме". Тоя Иво често минаваше оттук по пътя за София с едно кафяво "Ауди".
Аз не можах да ги разгадая и полицията не можа да ги разгадае с какво се занимават. Другите двама - единия по физиономия го знаех, един път съм го виждал него. Той беше собственика на хижата, даже като идваха хората от министерството на земеделието той подписа там протоколите. Третия не го зная, той лежеше по очи застрелян и нямаше как да го разпозная.
Защо ходеха така въоръжени никой не знае. Те бяха по панталоните - пистолет оттук, пистолет оттам, не се знаеше защо стоят там и какво правят. Бяха много съмнителни. Има, доколкото разбрах, още двама, които се издирват. Спецсилите се обаждаха до Бургас, май имат сигнали, че нататък са заминали. Те са един вид техни съдружници, на убитите.
Ама какви рейнджъри, които пазят гората. С каква цел? Ние си имаме горско стопанство, със служители, които си работят. Те какво пазят там? Пазят лисиците сигурно..."
