В България има общини, където на 18 души се пада по един чиновник, а има и такива, където съотношението е 500 към 1. Тези огромни разлики подсказват, че има нужда от реформа и прекрояване на административната карта на страната. Това пишат в нов анализ от Института за пазарна икономика.
Структурата на администрацията е редно да бъде съобразена с потребностите на населението и бизнеса, които обслужва, отбелязва икономистът Адриан Николов. Данните на МФ за последното тримесечие на 2024 г. обаче показват, че докато в големите общини съотношението е един служител за 350 жители, то в малките има далеч по-разточително съотношение - един служител за по-малко от 100 души.
Само в Казанлък и Криводол населението на един общински служител e над 500 души; в столицата те са 490. Повечето общини попадат в обхвата между 100 и 300 жители на един общински служител, пише в анализа.
Застаряването и раздробяването на общинската карта обаче личи ясно в това разпределение, като има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 46 от тях на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (18:1), Бойница (36:1), Чавдар (42:1). Тези общини са ясно групирани – най-вече по западната граница на страната и в планинските райони. Очаквано, това са сред най-малките и фрагментирани общини, с подчертано негативна демографска динамика и слабо развита местна икономика.
През последните пет години съотношението общински служители спрямо население се влошава почти навсякъде, като показателят остава без промяна или намалява в 199 от 256-те общини на страната. Правят впечатление няколко клъстера от общини, където индикаторът се подобрява – в Старозагорско, Плевенско, край Сливен, но общата тенденция е обратна.
Развитието се дължи най-вече на това, че числеността на общинската администрация не може да падне под определен „санитарен минимум“, необходим за изпълнение на основните ѝ функции, се посочва в анализа. В крайни случаи самата община е най-големият работодател, което създава сериозно съмнение доколко тя самата е необходима, при положение че предлага административни услуги на малко компании и на бързо намаляващо население.
Оттук следват и други последици – липсата на значим местен бизнес и икономическа активност силно ограничава възможностите на общините за собствени приходи и ги прави почти изцяло зависими от трансферите от централния бюджет. Под въпрос остава и ефективността на самите общински услуги.
Това е още един сигнал за необходимост от преразглеждане на картата на общините и редуциране им до такива, които могат да съществуват като (относително) самостоятелни икономически единици, без да се влошава качеството на услугите, смятат икономическите анализатори. В повечето случаи общините с относително висок брой служители спрямо населението са именно тези, които не покриват изискването за минимална численост и имат под 6 хиляди жители, посочват те.
