Прокуратурата дължи 112 000 лв. обезщетение за незаконно обвинение след щурма в президентството през юли 2020 г., докато начело в прокуратурата беше Иван Гешев. Това потвърди като втора инстанция Софийският апелативен съд, който гледа делото по Закона за отговорността на държавата, заведено от Петър Вранчев - бивши шеф на оперативно-техническа дирекция в ДАР. Това видя "Сега" в деловодните регистри.
Искът на Вранчев беше за 500 000 лв. обезщетение, но втори съд оценява страданията му на 100 хил. лв. Отделно прокуратурата е осъдена да му плати и 12 000 лв. имуществени вреди - колкото е дал за адвокат по време на разследването и процеса пред военния съд.
Бившият шеф в ДАР съди и самата агенция за 100 000 лв. (частичен иск от 500 000 лв.), но това дело тепърва се очаква да тръгне по същество през февруари.
Вранчев беше обвинен по делото, което прокуратурата опита да внесе в съда след акцията в президентството. В крайна сметка обаче то беше върнато на прокуратурата от съда, а тя го прекрати през април 2024 г., като наблюдаващият прокурор приема, че показанията на свидетелите са "нелогични, вътрешно противоречиви и изолирани от доказателствената съвкупност" и няма престъпление.
Така и Вранчев получи правото да търси обезщетение по Закона за отговорността на държавата. Прави го с помощта на адвокат Николай Хаджигенов.
Припомнете си тук какво пише в исковата молба на Вранчев.
Апелативният съд коментира твърдението на защитата, че обвинението е преследвало политически цели. От една страна към момента на водене на производството Вранчев не е бил служител на ДАР. От друга страна обаче, писмото на Гешев до председателя на Европейския парламент и до неговата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, в което твърди, че са задържани и привлечени към отговорност бивши служители на ДАР, е в контекста на утвърдени слабости при функционирането на президентството и органите, които са на подчинение на президента (в конкретика - ДАР), отбелязва съдът. Затова и в този контекст писмото на Гешев е подчинено на политически цели. Но тъй като писмото е извън кръга на служебните функции на главния прокурор, не може да се приеме за доказано, че прокурорите, повдигнали обвинение и провели разследване са имали цели, надхвърлящи наказателния закон. Затова и отговорността за вредите от писмото е лична (на физическото лице Иван Гешев), а не на прокуратурата, обяснява апелативният съд.
Когато определят размера на обезщетението тримата съдии - Мария Георгиева (докладчик), Валентин Бойкинов и Асен Воденичаров на първо място отчитат "високото социално положение на ищеца и обстоятелството, че спрямо лица с такова обществено и служебно положение обвинителните функции на прокуратурата следва да се упражняват изключително премерено, след внимателна преценка за наличие на несъмнени данни, позволяващи да се направи обосновано (с повишена степен на вероятност) предположение за извършена престъпна дейност". Магистратите вземат предвид и тежестта на обвинението и това, че тъй като става дума за секретна информация, той не е можел да споделя с близките си, "каквато възможност от психологическа гледна точка би смекчила личните му психо-емоционални изживявания".
Съдът пише още, че задържането под стража на Вранчев е било необосновано, тъй като той вече не е работил в ДАР и не би могъл да укрие улики или да попречи по друг начин на разследването. Не на последно място се сочи и че близо 4-годишният срок на разследването е несъразмерно продължителен.
