Гражданско дело за 500 000 лв. обезщетение срещу Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР) вече месеци не може да се придвижи между Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, които обитават една и съща сграда - Съдебната палата. Това е и причина процесът да не може да тръгне по същество. Сходно дело, заведено срещу прокуратурата от същия ищец - бивш шеф в ДАР, вече приключи на първа инстанция.
Бившият шеф в ДАР потърси обезщетение от агенцията и прокуратурата след зрелищната акция на държавното обвинение в президентството през юли 2020 г. Исковете срещу двете институции са за половин милион лева, но искът срещу ДАР е заведен само частично - за 100 000 лв. Ако съдът признае претенциите, ще може да се води дело и за пълната сума. От прокуратурата се търси цялата сума.
Петър Вранчев е бивш служител на разузнаването, който беше обвинен по делото, което прокуратурата опита да внесе в съда след акцията в президентството. "Сега" разказа за това. В крайна сметка обаче делото беше върнато на прокуратурата от съда, а тя го прекрати през април 2024 г. Новоназначеният военен прокурор приема, че показанията на свидетелите са "нелогични, вътрешно противоречиви и изолирани от доказателствената съвкупност" и няма престъпление.
Така и Вранчев получи правото да търси обезщетение по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ). Делата по ЗОДОВ срещу прокуратурата не са рядкост, но процесът срещу ДАР е по-скоро прецедент. Делото е образувано от СГС през август 2024 г. През април т. г. обаче съдия Мариана Христова определя, че е допуснала грешка, като е насрочила делото месец по-рано. Според съдията, тъй като искът е заради административни действия в ДАР, той трябва да бъде разгледан от Административен съд - София град. Така процесът в градския съд е прекратен. Това определение обаче подлежи на обжалване пред апелативния съд и адвокат Николай Хаджигенов го атакува. Жалбата е подадена на 24 април.
От тогава до момента делото не може да се придвижи до апелативните съдии, които да се произнесат дали правилно е прехвърлено към административния съд, потвърди пред "Сега" Хаджигенов. Така на практика процесът е блокиран вече четвърти месец.
Междувременно прокуратурата беше осъдена по ЗОДОВ да плати 112 000 лв. на Вранчев - 100 000 лв. за неимуществени вреди и 12 000 лв. имуществени вреди. Това решение не е окончателно и тепърва по делото ще се произнася апелативният съд.
ИСКОВЕТЕ
В исковите молба Врачев обяснява, че е работил в ДАР над 15 години (преди това НРС) и 15 години в МО, като е напуснал агенцията в началото на 2020 г., за да се грижи за съпругата си, която била с тежко онкологично заболяване.
През май 2020 г. тогавашният председател на ДАР Атанас Атанасов получава първоначално устен доклад от служител от дирекцията, доскоро оглавявана от Врачев, че той искал да предаде секретни документи на ЦРУ. После устният доклад се превръща в официална докладна, която е пратена до главния прокурор Иван Гешев. На следващия ден подателят на сигнала е назначен за шеф на дирекцията и остава на тази длъжност докато напуска по собствено желание година и 2 месеца по-късно, почти веднага след смяната на ръководството на ДАР.
Врачев смята, че докладната срещу него е, защото, макар и бивш, е дългогодишен високопоставен служител на разузнаването, който може да бъде принуден да даде нужните показания за изтичане на документи и информация от агенцията към президентството.
"ДАР взема дейно участие в превърналото се в огромно фиаско "президентско дело", както и причина за най-големите протести у нас, довели до свалянето на правителството, следствие на това и смяната на председателя именно заради дейното участие на ДАР под негово ръководство в абсурдни политически игри с изцяло незаконосъобразни и престъпни действия", се казва в исковите молби.
След като Гешев получава докладната, Врачев е призован за справка от военен следовател. Явява се във военната прокуратура. Там е обискиран и отведен в дома му, където часове наред тече претърсване. Иззети са лаптопи, телефони, флашки и прочее. По същото време е претърсен и домът на 78-годишната му майка извън София. Отново без съдебно разрешение, по неотложност.
"На следващия ден бях призован устно да се явя във военна прокуратура, където бях заплашван и убеждаван да стана свидетел с явна и тайна самоличност по т. нар. "президентско дело", пише в иска си Врачев. Дали му 2 дни за размисъл. След излизането си от прокуратурата бившият разузнавач ангажира адвокат и пращат писмен отказ в държавното обвинение.
"Същия ден срещу мен започна небивал институционален тормоз, надхвърлящ всичко познато досега и на практика представляващ престъпна злоупотреба с право", продължава разказа си Врачев. Той е призован със залепена за вратата призовка да се яви на разпит на следващия ден. В същия ден го отвежда военна полиция. В крайна сметка на 16 юни 2020 г. той е обвинен за издаване на държавна тайна и задържан. След 8 дни Военно-апелативният съд го пуска под домашен арест с електронна гривна, а близо 4 месеца след това той е пуснат под гаранция от 5000 лв.
"Беше ми наложена забрана за напускане на страната, продължила 18 месеца, която заедно с домашния арест обезсмисли подготвяната консултация и лечение в чужбина на съпругата ми. Третата и най-тежка операция на съпругата ми беше проведена именно в този период, в който постъпва 7 пъти във ВМА за общо 29 дни, без да мога да ѝ помагам и да съм до нея. Налагаше се да ѝ помагат случайни хора, таксиметрови шофьори, съседи...", пише той. През септември 2020 г. съпругата му почива.
По нареждане на прокуратурата той е проверен и от НАП.
През февруари 2023 г. той е обвинен и за шпионаж в полза на ЦРУ. "Независимо от абсурдността на подобно обвинение, доколкото ЦРУ са основният ни партньор, с който работим, ерго получават съвсем официално от ДАР всичко, което им е необходимо, последното е изключително сериозно, тъй като обвинението предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от 10 г. и доживотен затвор без право на замяна", пише мъжът в иска си. Пет месеца по-късно първото обвинение е прекратено и остава само това за шпионаж.
На 29 август 2023 г. софийската военна прокуратура внася обвинителен акт срещу П. В. Обвинителният акт абсурдно е секретен и защитата е поканена да се запознае с него в секретното деловодство на съда. "Едва след подадена жалба до председателя на съда, в която изрично беше посочено, че подобно драстично нарушение на правото на защита и НПК ще доведе до нечувана гласност и до осъдително решение на ЕСПЧ, все пак обвинителният акт ни беше връчен преди разпоредителното заседание", обяснява П. В.
Той оценява обвинителния акт като правен абсурд върху 42 страници, 36 от които са били заети с шест пъти повторен списък със секретни документи, който дори не е пълен и не отговаря на материалите по делото. "В него са посочени имена на свидетели, които не фигурират в материалите по делото, както и се твърди че съм уволнен дисциплинарно", пише бившият разузнавач.
"Благодарение на ДАР и безумните обвинения, които ускориха смъртта на съпругата ми, сега останах съвсем сам - без приятели и контакти с хора, с които общувахме цял живот", завършва той исковата си молба.
