Оставката на Борислав Сарафов, който дълго време заемаше поста и.ф. главен прокурор незаконно, като директор на Националната следствена служба (НСлС) и зам. главен прокурор е вече в деловодството на Висшия съдебен съвет. Това потвърдиха от съвета пред "Сега". Вчера "Сега" първи съобщи, че Сарафов се кани да подаде оставка. Тя беше гласувана днес единодушно от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
Самият Сарафов разпространи изявление чрез БТА. В него казва, че "след дълги години на ръководни позиции е настъпил моментът да се оттегля от административната дейност". Сочи че е взел решението "след внимателна преценка, включително в семеен и личен план". Заедно с оставката си той е подал и заявление да бъде възстановен като редови следовател. "Връщам се към работата, от която започна професионалният ми път като български магистрат, с уважение към професията и с убеждението, че човек е най-полезен там, където може да работи спокойно, а опитът и усилията му могат да имат реален смисъл", казва Сарафов.
Това се случва на фона на призивите на министъра на правосъдието Николай Найденов Сарафов да подаде оставка. В края на миналата седмица Найденов обясни, че управляващите предстои да внесат предложение за промени Закона за съдебната власт, с които "реално ще ограничи прегрупирането на г-н Сарафов в Националната следствена служба". Министърът напомни за приетите през 2025 г. промени в закона, с които се увеличава самостоятелността на директора на службата в рамките на прокуратурата. Сега предлаганите законови промени няма да позволяват на директора да бъде зам. главен прокурор, а и ще го лишат от споменатите му правомощия.
Като се оттегля преди промените да станат факт, Сарафов явно опитва да ги предотврати, като ги направи да изглеждат безсмислени. Това обаче не изключва шефският пост в следствието да бъде зает от някого от най-близкия му кръг, което ще означава, че той ще продължи да дърпа конците неформално, коментираха пред "Сега" магистрати.
Освен това новото мнозинство вече внесе предложения за промени в съдебния закон, които ограничават възможността Сарафов да бъде избран за член на Висшия съдебен съвет, каквито намерения той вероятно е имал и които са провокирали тази законодателна инициатива.
На 22 април Сарафов подаде оставка като и.ф. главен прокурор - пост, който 9 месеца заемаше въпреки закона, отсъжданията на Върховния касационен съд и експертните мнения на редица юристи. Направи го едва след ултиматума на Иван Демерджиев, който впоследствие стана вътрешен министър в правителството на Румен Радев. Сарафов обаче се върна на бял кон като като директор на националното следствие и зам. главен прокурор. А Прокурорската колегия отклони искането на служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов да образува дисциплинарно производство срещу Сарафов, което би могло да завърши и с уволнението му от системата. Редовният министър вече обжалва отказа пред Върховния административен съд.
КАРИЕРА
Сарафов е възпитаник на Висшия институт на МВР. Влиза в съдебната система през 1996 г. като следовател Окръжната следствена служба на София. После става зам.-районен прокурор на Сливница. От 2006 г. е върховен прокурор, като през 2011 г. оглавява Апелативната спецпрокуратура (вече закрита).
2013 г. става зам. главен прокурор на Сотир Цацаров, след като не успя да се пребори за титулярното място.
През 2017 г. стана директор на НСлС и зам. главен прокурор по разследването. През 2022 г. получи втори 5-годишен мандат на тази длъжност.
След уволнението на Гешев през юни 2023 г. стана и.ф. главен прокурор, за какъвто се представяше допреди месец.
Тъй като последната му редова длъжност е била като следовател в окръжната служба на София, сега би трябвало да се върне там. Прокурорската колегия обаче уважи молбата му да го остави в националното следствие.
"ВСС трябва да приключи дисциплинарното производство преди да разгледа оставката на Сарафов като зам. главен прокурор и директор на Националната следствена служба. Не бива да оставяме човек, който години наред консумира власт по върховете на съдебната система, а в продължение на месеци го правеше нелегитимно, да се измъкне без да понесе отговорност и с обезщетение от 20 заплати", коментира Атанас Славов от ДБ.
По време на заседанието на колегията кадровиците специално подчертаха, че Сарафов няма да вземе 20 заплати, защото не напуска системата. Огнян Дамянов припомни, че Конституционният съд отмени законовата разпоредба, че магистратите могат да бъдат освобождавани при оставка само ако нямат висящи дисциплинарни производства. "Хубаво е практиката да се познава", посочи Дамянов и подчерта, че ако парламентът отново приеме такива разпоредби, ще се стигне до отмяната им. Гергана Мутафова пък призова да не се правят инсинуации и паралели с освобождаването на Петьо Петров - Еврото, който си тръгна през 2017 г. с 20 заплати от следствието.
"Към момента срещу Борислав Боби Сарафов няма образувано дисциплинарно дело", подчерта тя. Освен това обясни, че когато служебният министър Андрей Янкулов е внесъл поправеното предложение за дисциплинарно производство срещу Сарафов, той не е искал уволнението му, а само дисциплинарно освобождаване от шефска длъжност, което днес се е случило по собственото искане на Сарафов. Мутафова обаче греши, тъй като искането на Янкулов беше за уволнение и това не е променяно с допълнението, внесено от министъра.
"ВСС не може да излезе извън правната рамка и да отговори на очакванията на някои партии", смята Мутафова.
