Медия без
политическа реклама

Парламентът си вярва, че реално помага на гражданите

Имаме реална и непосредствена връзка с хората, смело твърдят депутатите

30 Яну. 2024ОбновенаЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Пресцентър на Народното събрание
Валентин Тончев (последният вдясно) на едно от рекламираните постижения на неговата комисия - откриването на изложба в парламента под надслов "По-силни от думите".

В Народното събрание вярват, че успяват да разрешат проблемите на гражданското общество. Или поне се опитват да убедят обществеността в това, както проличава от доклада за работата на парламентарната комисия, която движи връзките на събранието с гражданите. Този доклад (пълният текст - тук) всъщност е пример за това колко слабо и безрезултатно е взаимодействието между законодателната власт, обикновените хора и гражданските организации.

Въпросната комисия (за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, както е дългото й пълно наименование – бел.а.) е съставила 8-страничен документ, в който обяснява какво е вършила през първата работна сесия на настоящото Народно събрание – от май до декември 2023 г. Докладът е подписан от председателя на комисията Валентин Тончев. Той е депутат от ДПС, това му е първият парламент и засега остава известен най-вече с особения начин, по който влезе в него – трима кандидат-депутати от движението, които го изпреварваха с преференции на последните избори, поискаха да бъдат заличени от листата, така че Тончев да се изкачи нагоре и да може да стане народен представител.

За 7 месеца комисията отчита 9 заседания. Повечето време е изразходвано за разглеждане на законопроекти – например, Законът за държавния бюджет, Законът за счетоводството, Законът за достъп до обществена информация. Очевидно е, че те не засягат специфичната област на действие на комисията, попадат в онази група законодателни предложения, с които се занимава целият парламент.

Общественици и области на компетентност

Комисията си е избрала Обществен съвет, в който подбрани неправителствени организации (НПО) да работят по "21 области на компетентност". Депутатите обаче не са си направили труда да обяснят в доклада си какво означава това.

От самия съвет обясниха пред "Сега", че са представили на комисията 10-страничен документ с приоритетни теми, по които търсят сътрудничество. Тук влизат приемане на Закон за насърчаване на доброволчеството - отколешна инициатива, която все не успява да пробие в парламента; промени в закона за референдумите, които да помогнат на маргинализираните групи в обществото да представят интересите си пред властта; въвеждане на възможността за онлайн петиции; както и множество други инициативи за реформи, засягащи всички основни обществени сфери - от правосъдието, здравеопазването и социалната политика до българите в чужбина, правата на децата и на малцинствените етнически групи и т.н.

Самата комисия с нищо не показва, че е склонна да помага по която и да било от инициативите на гражданския сектор. В доклада й намира място единствено бюрократичната история на сформирането на обществения съвет. Тя е описана надълго и нашироко, като от комисията се хвалят, че процедурата по избора била оценена от НПО сектора като "демократична, прозрачна и успешна". Не се казва кои са тези НПО, дарили депутатите с ласкавата оценка. Но се споменава, че гражданските сдружения не са успели на две от проведените събрания да излъчат представители в съвета и депутатите са свършили тази работа вместо тях.

Изложба, Княжево и ЮНЕСКО

Що се отнася до връзките с гражданското общество, комисията е свършила следното – председателят й Валентин Тончев е участвал в откриването на изложба под надслова "По-силни от думите"; срещнал се със сдружение "За Княжево"; с представители на организацията на българските евреи "Шалом" и "Американски еврейски комитет"; с организаторите на Националната гражданска инициатива "Един грам живот"; с пациентските организации по повод Световния ден за борбата с диабета; и се е включил във форум "История и бъдеще – обекти на ЮНЕСКО в България и Италия".

Какви са резултатите от въпросните срещи и участия, не се уточнява.

От един орган на друг

Комисията отчита, че се постъпили 56 жалби, молби, сигнали и граждански инициативи. Конкретно в доклада се описват 5 петиции: "За обявяване на защитена местност "Поречие на река Ботуня""; "За спиране на безнаказаното насилие в България"; петиция за осигуряване на денонощно метро в София; петиция "Оставка на Васил Василев – директор на Народен театър "Иван Вазов""; петиция "За увеличаване на паричното обезщетение за отглеждане на дете през втората година и обвързване на обезщетението за отглеждане на дете през втората година на майчинството с размера на минималната работна заплата".

По тях депутатите всъщност не са работили, а са ги препратили на други държавни органи.

Критично за бюрокрацията

Любопитното е, че комисията изразява недоволство от координацията си с държавната и местната власт. "В много случаи се сблъскваме с формализъм, бюрократичен подход и подценяване на проблемите. Вярно е, че в повече от случаите срещаме разбиране и съдействие, но продължават примерите за прехвърляне на отговорност между институциите, за забавяне и отлагане на отговорите и решенията, за пренебрегнати позиции и решения на Народното събрание", разсъждават депутатите.

Не казват да са предприели мерки за борба с "формализма и бюрокрацията".

Гордост от свършения труд

От работата си обаче депутатите определено изпитват гордост. "Досегашната дейност на комисията дава основание да се направи обобщението, че тя е реалната и непосредствена връзка на гражданите с Народното събрание. Като изразител на надеждите им за ефективна помощ и решаване на проблеми във всички сфери на обществения живот, комисията успява да помогне на голяма част от тях", смело отчитат членовете на комисията.

Основанието за такова твърдение, както се вижда от доклада, е меко казано слабо.

Още по темата