Днес депутатите имаха възможност да поговорят за състоянието и проблемите на професионалната журналистика в България, но предпочетоха да го пропилеят с взаимни нападки за партийно влияние върху медиите.
Поводът дойде от разглеждането на годишния отчет на Съвета за електронни медии за 2025 г. Иво Михайлов от "Продължаваме промяната" остана недоволен от сухата статистика в документа за изглеждани предавания и направени проверки, и обърна внимание на случаи на журналисти, които в миналото са били изтласкани от медиите, в които работят.
Той даде конкретни имена – Мария Цънцарова, Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Анна Цолова, Георги Ангелов. Михайлов призова да се намери механизъм за наблюдение и институционална реакция при такива случаи. "Свободата на словото се измерва по това дали журналистът е задал неудобен въпрос към властта, утре отново ще бъде в ефир", посочи той.
На това реагира Антон Кутев от "Прогресивна България", който го предупреди, че трябва много да се внимава с намесата на парламента по такива теми. "Вие споменахте пет или шест журналиста. Всички са в една и съща посока. А уволнените и освободените са много повече. Вие обаче говорите за тези, които са от едната страна на барикадата. Тези, които са от другата, не ви интересуват", разкритикува Кутев колегата си.
Той отказа да спомене журналистите, които според него са пренебрегнати, а вместо това каза, че е "проблем с политически средства да регулираме свободния пазар на медиите, а още по-голям проблем е, ако искаме това да се правим от СЕМ – всеки регулатор е зависим от властта". Накрая отправи странното предупреждение, че с подобен подход резултатът "няма да ни хареса – нито на комунистите, нито на демократите".
Този разговор вдъхнови лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, който се оплака от "диспропорции" в отразяването на партиите в публицистичните предавания в ущърб на "Възраждане" и в полза на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, като даже цитира статистика. "Цензура има и тя се провежда от кръгове и журналисти, свързани с ПП-ДБ, които казват – ние имаме право да решаваме кой е добър и кой е лош", обяви Костадинов.
Останалата част от дебата се отклони към вечната тема за рекламата на хазарта. Чило Попов от "Демократична България" обяви, че е имало такава скрита реклама по време на отминалото футболно първенство и се поинтересува какво е правил СЕМ по въпроса. Антон Кутев го контрира, че това не било работа на СЕМ, тъй като самият закон е направен така, че да бъде заобикалян. От "Възраждане" отново се намесиха, за да напомнят, че искали пълна забрана на хазартната реклама, но ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС им попречили. Попов пък напомни, че на гражданите им е омръзнало от взаимни обвинения между партиите по казуса. "Нека да свършим малко работа", призова той.
ОБЯСНЕНИЯ
От името на СЕМ пред депутатите говори членът му Габриела Наплатанова. Тя започна с това, че "няма невинни" за състоянието на медийната среда. Според Наплатанова съветът никога не подминавал случаите на освободени журналисти – пускал е позиции в тяхна защита и е организирал дискусии за редакционната независимост.
"СЕМ може да бъде поле за дебат в тези случаи. Нямаме право да се месим в редакционни, кадрови и програмни решения на медиите. Това е противозаконно", защити тя регулатора. И допълни, че с колегите ѝ насърчили "индустрията и гилдията да изработят единни, минимални стандарти за работа и защита на журналистическия труд и редакционната независимост".
Що се отнася до рекламата на хазарт, тя оправда СЕМ, че ролята му за констатирането на евентуални нарушения е само спомагателна към НАП. И отказа да приеме, че регулаторът е бездействал.
