Минималната заплата ще се определя от правителството в диапазон от минимален и максимален праг, а синдикатите и работодателите ще трябва да се договарят за конкретния й размер. Това се разбра след продължилите 6 часа преговори днес между синдикати, работодатели и две министерства – на финансите и на социалната политика. След края на разговорите социалният министър Наталия Ефремова обяви, че има голям напредък и са буквално на няколко часа от финализиране на работата.
Минималният праг ще е минималната заплата за последната година, обясниха от финансовото министерство. Горна граница ще се определя по формула, в която ще се ползва промяната в четири индикатора, които ще имат равна тежест:
- Индекс на цените на малката потребителска кошница - за определяне на покупателната способност на минималната работна заплата, като се вземе предвид издръжката на живот;
- Брутна медианна работна заплата - за определяне на общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
- Брутна средна работна заплата - за определяне на темпа на растеж на работните заплати;
- Брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години - за определяне на дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.
Горната граница ще е среднопретеглената стойност на четирите индикатора, като данните ще бъдат предоставяни от Националния статистически институт за завършена година. Определянето на самия размер на минималната заплата ще става в няколко етапа:
– до 1 април министърът на труда и социалната политика ще предоставя на социалните партньори данни за диапазона, в който следва да определят минималната работна заплата, включително информацията, въз основа на която е получена горната граница;
– работодателите и синдикатите ще имат срок до 15 май да договарят размера на минималната работна заплата, а до 31 май да изготвят доклад;
– като вземе предвид доклада на социалните партньори, Министерският съвет трябва да определи окончателния размер на минималната работна заплата за следващата година.
Тази процедура има предимството да ползва обективни критерии, като в същото време оставя договарянето на синдикати и работодатели. Проблемът с нея е, че при такова ранно договаряне тя ще разчита на данни с 2-годишна давност. Дори когато срокът беше 1септември (както е според спрения от ПБ текст в Кодекса на труда), пак имаше критики, че данните остаряват. Досега се ползваха последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, за да е максимално адекватна определяната стойност.
Адекватността на минималната работна заплата ще се оценява на всеки 3 години. От изявления след срещата стана ясно, че предстои да се договори по какво ще се прави тази оценка. Гълъб Донев спомена при предишното заседание на работната група, че ще се ползва средна основна заплата, а не средна брутна, както е сега. Основната е по-ниска, а освен това не е ясно откъде ще се вземат данните, а КНСБ предупреди, че няма да се съгласи да се ползва новият регистър на заетостта в НАП, защото работи от твърде скоро.
Следващото събиране на работната група ще е в четвъртък, като очакванията са тогава Националният статистически институт да успее да представи данните за изменението на медианната работна заплата, за да се види и конкретната формула, казаха председателят на УС на БСК Добри Митрев и президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитирани от БТА. Именно от това ще зависи и горната граница на диапазона за преговори. "Медианната заплата е точно тази, която е на средата на пазара на труда. Всички, които получават под медианната, са равни на тези, които получават над медианната, и това е разликата от обикновено около 30% от средната брутна работна заплата“, поясни Пламен Димитров.
Позиции
Преди началото на днешните преговори позициите изглеждаха непримирими. КТ "Подкрепа" оповести своите предложения до работната група. В тях се изразява съгласие за индикаторите, но не и издръжката на живота да се заменя с разход на човек от домакинство. Проблемът тук е, че всички са съгласни да се ползва издръжка на живота, но НСИ не измерва такъв показател, поради което на първо време се предлага да влезе ръстът на потребителските цени от малката кошница, а впоследствие да се разработи механизъм за измерване на издръжката и тя да влезе от следващата година във формулата.
Заради тези проблеми, КТ "Подкрепа" предлага да се водят преговори между синдикати и работодатели за конкретен размер на минималната заплата за 2027 г., а после да продължи и работата по формулата. Според синдиката на Димитър Манолов новата минимална заплата не бива да пада под това, което би била по спрения текст от Кодекса на труда (50% от средната заплата за определен период). На база на различни варианти с ползване на различни индикатори, "Подкрепа" предлага диапазон за преговаряне с работодателите между 692 евро и 750 евро. Миналата седмица президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че очаква 670-680 евро за 2027 г.
Работодателите имат съвсем различна идея за новия размер на най-ниското възнаграждение. От АИКБ смятат, че реалистичният ръст е 5-6%, което означава минимална заплата от около 650 евро. БСК също подчертава, че няма никакво основание за двуцифрено увеличение, каквото трябва за поискания минимум от "Подкрепа" (около 11,6%). Днес обаче казаха, че са склонни да дебатират. "Нека да видим крайното число. Това са техни очаквания. Разбира се, в този диапазон сме склонни да дебатираме. Всички имаме аргументи - и синдикатите имат аргументи в едната посока, и ние имаме аргументи. Нека да видим. Имаме едно неизвестно, когато го получим и него, нали, ще можем да решим задачата", каза Добри Митрев от БСК.













