Медия без
политическа реклама

КС отмени безконтролното следене на телефони на карантинирани

МВР може да профилира консуматорските, културните и политическите предпочитания на хората, пишат конституционните съдии

17 Ноем. 2020ОбновенаДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
Архив СЕГА
Злоупотребите с подслушване и следене на телефони не веднъж са ставали повод за граждански протести.

С 10 на 2 гласа Конституционният съд (КС) отмени възможността на службите да проследяват телефоните на хора, поставени под карантина. Решението на КС, който беше сезиран по темата от депутати от БСП, е прието днес.

С него се обявяват за противоконституционни промени в Закона за електронните съобщения от август, направени чрез Закона за извънредното положение. Въпросните промени предвидиха, че телефонните и интернет оператори са длъжни 6 месеца да пазят т.нар. трафични данни и във връзка с карантината, а не само за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Трафичните данни се пазят "и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение", гласи отмененият текст от закона. Т.е. справка може да се прави за всички, които отказват и не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение. Тя не е само за коронавируса и няма да приключи с извънредната епидемична обстановка заради COVID-19.

Искането на тези справки бе в правомощията на Главна дирекция "Национална полиция", Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя веднага. Едва след това те трябва да информират председателя на местния районен съд, който да санира извършените действия.

Чрез достъпа до трафични данни може да се разкрие движението и контактите на даден потребител.

В решението на КС се цитира практика на Съда на ЕС, както и решение на Конституционния съд на Словакия по сходен казус. През май т.г. Конституционният съд на Словашката република се е произнесъл по искане за преустановяване действието на разпоредби от словашкия Закон за електронните съобщения, приети за целите на борба с разпространението на пандемията. Той приема, че атакуваните законови норми предвиждат общо и недиференцирано съхранение от доставчиците на далекосъобщителни услуги на данни за местоположение и идентификация, които при поискване се предоставят на Агенцията за обществено здравеопазване. "Продължаващата пандемия изисква разгръщане на бързи и авангардни решения за защита на живота и здравето на населението, но в същото време следва да се гарантира, че бързите темпове, с които настъпват промените в този период, не водят до неволно ерозиране на върховенството на закона", пише в словашкото решение.

Достъпът до трафичните данни е сериозна намеса в личния живот на гражданите и следва да бъде уреден по начин, съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност, каквито оспорената правна регламентация като цяло не съдържа и затова не може да осигури, пишат конституционните съдии.

Според решението дори трафичните данни да не разкриват съдържанието на комуникацията, е възможно да бъде събрана чувствителна информация за начина на живот, навиците, придвижването, интересите, политическите и други предпочитания на хората. "Посредством филтриране и анализ на тези данни могат да бъдат изградени сравнително точни профили за консуматорските, културните и политическите предпочитания на отделния индивид или групи хора", пишат конституционните съдии.

И напомнят, че във всяко демократично общество неприкосновеността на личната сфера на индивида е ценност от най-висш порядък. Намесата на държавата в тази сфера не е изключена и един от начините за това е чрез законово предвидения достъп на полицията и органите за сигурност до данните за трафика на електронни съобщения. Според съда обаче прекият и незабавен достъп до данните дори да не разкрива съдържанието на комуникацията, представлява съществена намеса в неприкосновеността на личния живот, тъй като дава възможност за профилиране на засегнатото лице чрез систематизиране на данни за шест месеца, свързани с навиците му, обясняват съдиите.

Според тях, проследявайки ползваните от човека клетки за 6 месеца назад, дава възможност на МВР да "формира представа за личните предпочитания на индивида, дори неговите склонности, увлечения и слабости, което е обективна предпоставка за съставянето на достатъчно подробен и ясен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност".

Определеният от законодателя срок от 6 месеца се явява несъразмерно дълъг, а кръгът лица, чиито трафични данни подлежат на съхранение и достъп - прекалено обширен, чувствително надхвърлящи строго необходимото за постигане на изброените по-горе медицински цели, мотивира се още КС. Тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край представлява сериозно, непропорционално навлизане в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, приемат конституционните съдии.

"Правото на личен живот не се явява привилегия само за периоди, когато времената се характеризират с относително спокойствие и непротиворечивост, но и за такива -  в условия на кризи, доколкото във всяка криза намесата трябва да бъде, като конституционен императив, пропорционална и строго необходима", пише в решението. Според съдиите законодателят не е уредил достъпа до трафични данни за местоположение за целите на противодействие на пандемията в съответствие с Конституцията.

Против решението на мнозинството в КС са гласували съдиите Павлина Панова и Анастас Анастасов. Тяхното особено мнение може да бъде прочетено тук.

МВР ще може да следи телефоните и интернет достъпа на хората под карантина, без да иска съдебно разрешение. Това излиза от закона за извънредното положение, с който наред с куп други закони се променя и този за електронните съобщения.

 

Още по темата